Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
Господи! Тя го обичаше!
Естествено, че го обичаше. В това нямаше ни най-малко съмнение. Чувството към него я бе въвлякло без съпротива от нейна страна в тази опасна ситуация, в тази измама. Не познаваше истинския Робърт, но беше пламнала от любов към него и това беше опасно. Много опасно.
Любовта правеше нещата още по-страшни.
— Ще направя, каквото искаш. Ще спя, колкото мога, и през останала част от деня ще бъда на твое разположение.
— Много добре. Съжалявам, че те държах твърде дълго будна.
Тя се изчерви. Не само че беше останала твърде дълго будна, ами и беше правила много други неща.
— Тръгвай. Ще те отведа в спалнята ти. — Робърт говореше с тихия, дълбок глас, от който костите й се превръщаха в мед. — Ще се погрижа никой да не ни види.
— Нас ли? — Кларис се събуди от транса си, завъртя се тревожно в ръцете му и го погледна. — Не бива да идваш с мен. Ако някои ни види заедно, ще избухне скандал.
— Наистина ли мислиш, че ще те оставя да вървиш сама по моравата и по дългите коридори на къщата? — Той я погледна дълбоко в очите. — След всичко, което стана между вас?
Не, разбира се, че не. Той не й бе натрапил волята си, но въпреки това я бе белязал със страстта си и сега не искаше никой друг мъж да я погледне. Беше длъжен да я отведе в стаята й и да се погрижи никой да не ги види.
Кларис се помоли безмълвно да станат невидими.
Робърт донесе широката кафява наметка, тя приглади косата си с треперещи пръсти и се опита да задържи въпроса, който напираше на устните й. Ала когато той я уви в наметката и я притисна до себе си, думите избликнаха от устата й.
— Защо направи това? Защо ме взе по този начин? Като викинг, който завладява мирно английско селище!
Робърт повдигна брадичката й, погледна я в очите и отговори с думи, които тя не искаше да чуе. По-точно повтори думите, които тя бе казала в коридора пред кабинета му.
— Защото имаше нужда от мен. Защото имаш нужда от мен.
Лариса изкриви уста в подигравателна гримаса. Често я беше упражнявала пред огледалото и знаеше, че щом я видят, другите дебютантки се разтреперват и завинаги се отказват от надеждите си да станат красавиците на бала. С тази гримаса отблъскваше и жадни за любов, но неподходящи, т.е. бедни, обожатели. Ала докато следеше как лорд Робърт и принцесата, загърната в кафява наметка, бавно вървяха по моравата, злобата й беше съвсем истинска.
Принцеса Кларис. Мръсница! Нищо чудно, че бе посмяла да й се противопостави. Тя спеше с негово благородие. Търкаляше се по чаршафите му като долнопробна уличница и без съмнение вземаше пари за услугите си. Е, добре. Лариса имаше достатъчно ум в главата си и щеше да пази тази тайна, докато настъпи моментът да я разкрие. И тогава нейно кралско височество от страната Никоя щеше да си плати скъпо и прескъпо за дързостта.
О, да, принцеса Кларис щеше да си получи заслуженото.
23
Любовта е като огън. Колкото повече те е страх от нея толкова по-здраво те хваща.