Ден на гнева
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ден на гнева». Краткое содержание книги:
Гласът звучеше провлачено като самото въплъщение на разума. Кроули го изключи от съзнанието си, за да си помечтае за мига, в който ще принуди Язи да го наеме за двойно по-висок хонорар.
Предаването продължи с още въпроси и отговори, вариации на една и съща тема, а след това последва поредният призив за дарения, още разговори и още призиви. Гласовете бърбореха ли бърбореха, усилваха се и заглъхваха като религиозен напев. Кроули си помисли, че повторението е душата на християнската телевизия — набий го в дебелите им глави, пък им вземи и парите.
Камерата се приближи в близък план до Спейтс, когато той поде коментара си. Кроули слушаше с половин ухо. Досега Спейтс направи хубаво предаване и мисълта, че племенният съвет също гледа, изпълваше Кроули с наслада.
— … явно Бог отдръпва своята закрилническа десница от Америка…
Кроули потъна в уют и пълна отпуснатост. Нямаше търпение да дочака онзи телефонен разговор в четири часа в понеделник. Щеше да измъкне милиони от онези маймуни. Милиони.
— … на езичниците и на привържениците на аборта, на феминистите и на хомосексуалистите, на Съюза за граждански права на американците — всички, които се опитват да наложат светската власт в Америка. Посочвам всички тях с пръст и им казвам: „Ваша ще бъде вината за следващото терористично нападение…“
Може би дори щеше да успее да утрои хонорара си. Ето с това можеше да се похвали на приятелите си в клуб „Потомак“.
— … А сега са построили вавилонска кула, тази Изабела, за да отправят предизвикателство към Бог на престола му. Но Бог не е страхливец: той ще отвърне на удара…
Докато Кроули потъваше все по-надълбоко в приятния си унес, една дума го сепна. Думата „убийство“.
Приведе се напред. За какво говореше Спейтс?
— Точно така — каза Спейтс, — от доверен източник научих, че както се твърди, преди четири дни един от главните учени от проекта „Изабела“, руснак на име Волконски се е самоубил. Източникът ми посочва, че някои полицейски следователи не са толкова убедени, че става дума за самоубийство. Случаят все повече започва да прилича на убийство — на вътрешна работа. Учен, убит от своите колеги учени. Защо? За да му затворят устата ли?
Кроули се приведе напред с напълно изострено внимание и жадно гледаше. Кой гений му беше подхвърлил тази новина за края на предаването?
— Може би аз ще мога да ви кажа защо. Разполагам и с друга новина от източника си, която наистина е шокираща. Самият аз не съм в състояние да повярвам.
С едно бавно и изпълнено с драматизъм движение на ръката си с маникюр Спейтс извади един-единствен лист хартия и го вдигна. Номерът беше познат на Кроули — Джоузеф Маккарти пръв бе прибягнал до него през петдесетте години: с помощта на листа информацията се превръщаше в солидна истина.
Спейтс поразклати листа.
— Ето тук е.
Още една драматична пауза. Кроули се изправи в креслото, напълно забравил за питието си. Какво целеше Спейтс с всичко това?
— Трябвало е да пуснат Изабела преди месеци. Но не са. Има проблем с машината. Никой не знае защо — освен аз и източникът ми. А сега и вие.
Поредното драматично разклащане на листа.
— Тази машина, наречена Изабела, има ум, тя е най-бързият суперкомпютър, създаван някога. И тази същата Изабела твърди, че е… — той направи крайно внушителна пауза: — … Бог.
Остави листа, вперил поглед в камерата — този човек познаваше силата на мълчанието, особено по телевизията.
Кроули седеше на ръба на креслото си, опитвайки се да намести в съзнанието си тази бомба. Изключителният му вътрешен радар за политически неприятности показваше нещо голямо, което бързо се приближаваше изневиделица. Това беше чиста лудост.
Може би в крайна сметка не беше толкова умен ход да подаде топката на Спейтс и да го остави да води играта. Може би трябваше още тази сутрин да изпрати на Язи нов договор, който да подпише набързо още тази сутрин.
Най-накрая Спейтс заговори:
— Приятели мои, нямаше да направя такова твърдение, ако не бях напълно сигурен във фактите. Източникът ми, всеотдаен християнин и пастор като самия мен, е на място и е получил това сведение направо от учените. Точно така: тази гигантска машина, наречена Изабела, твърди, че е Бог. Правилно чухте: твърди, че е Бог. Ако сведенията ми са неверни, каня учените публично да ме оборят. — Спейтс се надигна от стола си — жест, на който умелата работа с камерата придаде допълнителен драматизъм. Извиси се над зрителите като стълб от овладян гняв. — Моля… настоявам… Грегъри Норт Хейзълиъс, ръководителят на този проект, да се яви пред американския народ и да даде обяснение. Настоявам. Ние, американците, сме похарчили четирийсет милиарда долара, за да построим тази пъклена машина в пустинята, машина, създадена специално, за да докаже, че Бог е лъжец. А сега машината твърди, че е самият Бог! О, приятели мои, що за богохулство е това? Що за богохулство?