Кехлибареният бряг
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: donovans #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рая Тодорова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Кехлибареният бряг». Краткое содержание книги:
— Ела при татко — покани я игриво.
— Малко си стар, лютиче, но не чак толкова — резна го тя безизразно.
Резников се изхили.
— Прилича на брат си, да?
— Не и в нещата, които са от значение — избъбри Джейк и я огледа от главата до петите.
Тя му изпрати въздушна целувка, макар че й се искаше да изръмжи. Когато забеляза, че руснакът я гледа странно, тя взе ръката на Джейк и захапа върха на палеца му.
— Обеща ми, че няма да се бавим, помниш ли?
Джейк присви очи. Той не направи усилие да прикрие тръпката си на желание при закачката на Онор.
— Чу дамата — изрече дрезгаво. — Дай да видим кехлибара. — Резников отвори чантата си за документи, извади отвътре някакво парче и го постави на масата. Джейк взе камъка. Имаше размерите на стиснат юмрук. На силна светлина сигурно щеше да изглежда бледожълт. Беше неполиран и все още се намираше в окислената си, прозрачна черупка.
Джейк остави камъка, постави собствената се чанта на масата и я отвори. Онор успя да зърне някаква голяма игла, различни бутилки и приспособления, чиито функции не можеше да определи, и черен пистолет, чието поле на действие й беше добре известно. Най-отгоре бяха разположени мострите кехлибар в прозрачни опаковки.
Джейк извади здраво затворена бутилка, капна една капка от някаква течност на бледата повърхност на камъка и отново затвори бутилката. Разнесе се острата миризма на етер. Той изчака няколко секунди и докосна камъка.
— Новозеландски копал — сви рамене Джейк. — Губиш ми времето.
Той хвърли парчето към Резников, който го улови с бързо и спокойно движение на ръката си.
— Не е ли кехлибар? — попита изненадана Онор.
— Не и на милиони години — отвърна Джейк. — Кехлибарът е вкаменена смола. Това парче е твърде младо, за да се квалифицира.
— Откъде разбра?
— Етерът прави кехлибара лепкав. Но не и истинския кехлибар — той погледна Резников. — Ако твоите работодатели нямат нещо по-добро от това, нямат нужда от мен. Нуждаят се от сносен източник.
Резников се усмихна вежливо.
— Имай търпение, мой американски приятелю. Тези хора не те познават толкова добре, колкото те познавам аз. Те настояваха, ммм, да изпитам хватката ти.
— Искаш да кажеш способностите ми — поправи го сухо Джейк.
— Това ли беше точната дума? Способности… Много добре. Искат да те наемат за най-малката възможна цена, нали ме разбираш.
— Американски долари, британски лири, германски марки, японски йени или руски рубли?
— Далеч по-ценна монета. Кехлибар.
— Ще ми плащат в кехлибар?
Резников кимна. Светлината направи пътечка по светлата му коса.
— Сега ще ти покажа в какъв вид ще бъде кехлибарът.
Черните вежди на Джейк се повдигнаха.
— Интересно. А ще ми бъде ли платено, ако се съглася, но нещата не се получат?
— Разбира се. Не е ли било винаги така?
— Какво ще стане, ако поискам много висока цена? — попита той.
— Те ще вият. Ще се гърчат. И накрая ще платят.
Джейк изръмжа.
— Надявам се, че имаш нещо далеч по-добро от копал.
С тънка усмивка Резников извади нещо, опаковано в тъмна, мека материя, постави го на масата и подкани Джейк да се залови с него.
Джейк отмахна плата бързо, но внимателно. Вътре блестеше късче скъпоценен камък. Беше дълъг няколко инча, прозрачен, цветът му бе някъде между масло и сметана и притежаваше приятен копринен отблясък. Вътре бе издълбано релефно женско лице. Брошката бе фино обкована с викторианско сребро.
— Нямам в себе си ултравиолетова лампа — каза Джейк, претегляйки камъка в ръката си, — но предполагам, че ще блести в бяло.
— Наистина ли? — попита Резников.
Джейк претегли брошката и само каза:
— Имаш ли нещо против гореща игла?
— Не. Ти ще внимаваш, разбира се.
Джейк остави парчето настрана и извади от куфара си твърда стоманена игла и запалка. Пламъкът лумна. Той поднесе върха на иглата над огъня. Когато реши, че металът е достатъчно нажежен, обърна брошката и допря иглата до едва забележимия ръб на камъка, където малкият белег нямаше да се забелязва. Мигновено в ноздрите го удари горчивият мирис на прегорено мляко.
— Така си и мислех — промърмори той. — Казеин.
— Какво? — попита Онор.
— Имитация на кехлибар, изработена от млечен протеин и формалдехид. Три пъти по-лек е от истинския кехлибар — той прокара леко палеца си по релефа, възхитен от изящната му форма. — Много добре изработен. Вероятно е на стотици години. Продава ли се?