Протектор [Protector - bg]

Имаше всевъзможни начини за убиване на времето. Е, времето минаваше. Понякога пълзеше мъчително бавно, но винаги минаваше.

В системата Епсилон Инди имаше тяло с размерите на Юпитер. Годзила, Епсилон Инди V, беше встрани от пътя на „Протектор“, а те се движеха с четири хиляди и шестстотин километра в секунда. Но Бренън зави леко, за да покаже на Рой прекрасната гледка.

Плъзнаха се покрай блестяща прозрачна сфера от ледени кристали. Това беше троянският пункт на Годзила и приличаше на огромна играчка за коледна елха, но за Рой беше като пътен надпис „Добре дошли“. Започна да вярва, че ще успеят.

Два дни по-късно, при скорост 1600 км/сек, тарано-вото поле вече не беше от никаква полза. Бренън го изключи.

— Дом е на четирийсет и два часа — рече той. — Бих могъл да се гмурна в Слънцето и да използвам тарановото поле в слънчевия вятър, но защо, по дяволите? Имаме достатъчно гориво, а и някак си усещам, че с нетърпение чакаш да се приземим.

— Колко странно! — захили се жадно Рой. — Не, че не ми беше приятна твоята компания. — Виждаше Дом на екрана на телескопа. Приличаше на Земята: дълбо-косиньо небе се преплиташе с мразовитобелите облаци, а очертанията на континентите бяха почти невидими. Усети пулсиране в гърлото си. През тази изминала година холограмите в стаята му бяха показвали само сцени от Дом.

— Слушай — рече той, — ще чакаме ли да пристигне ферибота или просто ще се спуснем?

— Мисля, че трябва да оставя „Протектор“ в далечна орбита и да се приземим с товарния кораб. Може да ни трябва, за да заредим „Протектор“ с гориво. Домя-ните не са постигнали много с ресурсите на астероидите си. Може изобщо да нямат товарни кораби.

— Добре. Преди да превключиш на несистемен двигател, защо просто да не отида в товарния кораб и да не го подготвя?

Бренън го изгледа за миг. Беше един от тези замислени погледи, които понякога караха Рой да си мисли, че е направил глупаво предложение. Но:

— Хубаво. Това ще ни спести време. Обади ми се, когато се качиш на борда.

Дом вече се виждаше с просто око — бяла звезда, недалеч от Слънцето. Рой се качи на борда, съблече костюма си, отиде на пулта за управление и се обади на Бренън. Скоро след това „Протектор“ отново беше под натоварване и се насочваше към Дом при домска гравитация.

Рой започна прегледа си с животоподдържащите системи. Всички бяха наред. Двигателната система също, доколкото можеха да покажат уредите. Рой се тревожеше, че дюзата може да е изкривена от силата на притегляне на Звездата на Фсстпок. Не бяха имали възможност да я проверят. А и нямаше да имат, докато товарният кораб не се отделеше от „Протектор“.

Нямаше какви съоръжения за приземяване да проверява. Щеше да кацне в някое пристанище — корабът щеше да плава.

Прегледът му отне дванайсет часа, после направи почивка, за да подремне. Бренън вече трябваше да се е свързал с някой кораб, насочил се към космическия порт на Дом. След още дванайсет часа…