Доводите на разума

Беше невъзможно Ан да не пламне при четенето на такова писмо, и като видя колко силно е порозовяла, мисис Смит каза:

— Зная, че си служи с много оскърбителни изрази. Може и да съм забравила точните думи, но помня отлично общото съдържание. То показва какъв човек е въпросният господин. Обърнете внимание на ласкателствата към моя беден съпруг — нима сте виждали някога такова подмазване?

Ан не отговори веднага, тъй като не успя да се съвземе достатъчно бързо от удара и унижението да прочете такива неща за баща си. Насили се да си спомни, че четенето на чужди писма е в разрез със законите на честта и че не бива да си прави изводи или да съди за някого по такива доказателства, че личната кореспонденция не е предназначена за чужди очи и едва тогава успя да се овладее достатъчно, върна писмото, върху което бе размишлявала дълго и каза:

— Благодаря ви. Това наистина е необоримо доказателство. Но, кажете ми, но защо сега толкова държи на отношенията си с нас?

— Имам обяснение и за това, — възкликна мисис Смит и се усмихна.

— Така ли? И какво е то?

— Да. Показах ви какъв е бил мистър Елиът преди дванадесет години и ще ви кажа какъв той сега. Не мога да ви представя писмено доказателство в това отношение, но можете да разчитате на истинността на твърденията, които ще ви дам устно — какво иска той и какво прави. В момента той не се държи лицемерно и наистина иска да се ожени за вас. Вниманието му към вашето семейство е напълно искрено и той прави всичко от цялата си душа. Ще ви кажа и откъде знам това — от полковник Уолис.

— Полковник Уолис! Познавате ли се с него?

— Не. Не съм получила сведенията си по въпроса толкова пряко, но изворът им е достатъчно надежден, също както и предишният, и човек лесно може да отстрани затлачванията, които родената от него река е насъбрала на завоите. Мистър Елиът е напълно откровен с полковник Уолис за отношението си към вас и според мен полковникът е умен и разсъдлив човек, но жена му е много хубавичка и доста глупава, а той често й казва неща, които вероятно би трябвало да премълчи. След възстановяването си от болестта тя така прелива от възбуда, че повтаря всяка негова дума пред своята болногледачка, а сестрата знае, че с вас се познаваме и намира за съвсем естествено да ми го разкаже. В понеделник вечерта добрата ми приятелка мисис Рук до голяма степен ме посвети тайните на Малборо Билдингс. Сега разбирате, че не съм си измислила нищо, когато ви казах, че знам цялата история.

— Скъпа мисис Смит, вашият източник греши. Това просто няма да стане. Усилията на мистър Елиът да се сдобри с баща ми изобщо не могат да се обяснят с намерението му да се ожени за мене. Те предшестват моето пристигане тук. Когато пристигнах, вече бяха в чудесни отношения.