Клада от страсти

— Нов служител ли имаш? — попита тя, повдигайки вежди с нескрит интерес.

— Това е господин Харп — каза Рейна, преди Калвин да успее да реагира. — Той е дизайнер на костюми на свободна практика. Донесе ми някои скици.

Интересът на Джоан веднага замря.

— О, значи сигурно е гей.

Калвин й отправи лъчезарна усмивка. Рейна се прокашля.

— Калвин, това е Джоан Ескот, кмет на града.

Калвин кимна любезно.

— Ваша чест.

— В Ориана ли живеете? — попита Джоан ведро.

— Не, госпожо, не съм от града.

— Ясно. — След като се увери, че Калвин не е потенциален гласоподавател, Джоан се обърна към Рейна: — Разполагам само с петнайсет минути за пробата — съобщи тя, поглеждайки инкрустирания с диаманти часовник. — Имам среща със стилиста си в дванайсет и четирийсет и пет. Не смея да закъснявам. Роджър е избухлив, а трябва да изглеждам добре на благотворителната вечеря.

— Костюмът ви е готов — каза Рейна. Тя дръпна червената кадифена завеса. — Пробата няма да ви отнеме много време.

Джоан хвърли един последен поглед на Калвин, после пусна с въздишка слънчевите си очила в голямата дамска чанта и последва Рейна.

Калвин стана от стола привидно небрежно и тръгна след тях. Опря гръб на стената до завесата, скръстил ръце.

Рейна донесе костюма на Клеопатра иззад една дълга редица костюми и го извади от найлоновия плик.

— Повдигнахме подгъва с още пет сантиметра и стеснихме бюстието — съобщи тя.

Джоан гледаше готовата рокля със задоволство.

— Изглежда фантастично!

Тя бръкна в чантата си. Рейна предположи, че Джоан ще извади друг чифт очила, но вместо това в ръката й се появи млечнобяло бурканче.

Калвин се раздвижи толкова бързо, че Рейна дори не осъзна, че е минал зад завесата, докато не видя, че стиска китката на Джоан.

Но Джоан, спокойна и невъзмутима, вече беше изпуснала бурканчето. То се разби на пода. Блъвна бял пушек и започна да изпълва стаята.

Ръчна граната, помисли си Рейна. Ще умрем.

Тя инстинктивно се хвърли на пода зад една редица закачалки в очакване на неизбежната експлозия и летящи парчета метал. Знаеше, че няма къде да се скрие.

Но не последва експлозия. Не се разлетяха метални късове. Само хладен бял дим. Изпълваше стаята с познат билков аромат.

Джоан се взираше изумено в дима.

— Какво става? — попита тя.

После се строполи на пода в безсъзнание.

Река от гласове се надигнаха от тресавището на кошмарите в главата на Рейна. Познатите писъци на ярост, агония, паника връхлетяха сетивата й.

— Залегни — извика тя на Калвин.

Той я чу, но не изпълни заповедта й. Вместо това протегна крак и изрита димящите остатъци под редицата със закачалки. После се отдръпна към вратата, търсейки телефона си.

Но беше прекалено късно. Той беше стоял точно над източника на дима. Рейна знаеше, че е поел най-голяма доза от отровата. Беше удивително, че още се крепи на крака. Не знаеше какъв ефект може да има дрогата върху ловец, чиито сетива са били фронтално атакувани.