Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
— Защо, проклето животно? — Тя се опита да се отскубне от него и да стане.
Лукас се засмя и заклещи с крак голите й бедра. Той се покатери върху нея, като притискаше китките й към пода.
— Това е истина и ти го знаеш, скъпа. Признай си. Признай си, че нямаше да можеш да направляваш тази гореща любовна връзка, която желаеше, ако не искаше да се оженим. Това би доказало невъзможното.
Тя го гледаше и се бореше безуспешно.
— Не, възможно беше. Искаше се само повече предвидливост.
— Уверявам те, че когато се изисква предвидливост и стратегия, аз съм много, много добър, иначе не бих могъл да ти изпълнявам желанията и да те пазя толкова дълго време. Аз дори не бих могъл да се справя, когато се опитахме да се уединим в странноприемницата. И за теб щеше да е невъзможно да бягаш от сбирките всеки път, когато поискаш да правиш любов. Рано или късно все някой щеше да забележи.
— Аз бях толкова потайна — настоя Виктория.
— Така ли? И какво щеше да правиш, когато лятото свърши и няма да има толкова много големи празненства, от които можеш да изчезнеш, без да те забележат?
— Бих измислила нещо — каза тя с раздразнение в гласа, като захапа устната си.
— Не, любов моя. Ние вървяхме към тази развръзка от самото начало.
— И ти го знаеше?
— Разбира се, че го знаех. И тъй като ти не си глупачка, скоро също щеше да го разбереш. Затова съм убеден, че сериозно щеше да се замислиш за женитба с мен. — Той се усмихна. — Ще бъда откровен — не вярвам, че щеше да се наложи да чакам дълго, след като задоволих глада ти към научни изследвания.
— Ти беше толкова сигурен в мен, че си носеше документа в джоба — каза тя, като го погледна с премрежен поглед.
— Исках да бъда подготвен. Играехме си с огъня, скъпа.
— И аз изгорях — каза тъжно Виктория, като затвори очи.
— Толкова ли са неприятни последиците? — попита нежно той и я докосна с устни.
— През последните няколко дни мислих доста за положението, в което се намираме. — Този път гласът й бе напълно сериозен. — Ако светът бе по-различен, никога не бих се омъжила.
Нейната непримиримост и настойчивост започваше да го дразни. Намуси се и каза:
— Ако светът бе по-различен, аз нямаше да съм задължен да си търся зестра.
— Това е истината, Лукас. Както ти казах, мислих много по този въпрос. Ние двамата с теб направихме това, което се искаше от нас, за да спасим честта си. Бяхме принудени да сключим сделка. Това е делова уговорка. Реших да гледам на нашия брак по този начин, а на нас двамата — като на предприемачи-инвеститори в едно и също предприятие.
— Не ми харесва, че разговорът се насочи към сметкаджийство — каза Лукас намръщено.
— Помисли си само как ще бъде — двамата работим заедно, инвестираме за бъдещето съвместно толкова дълго, колкото ни е приятно. Започвам да вярвам, че можем да бъдем доволни и двамата.
— Доволни? — провикна се той, като се опитваше да я сложи на колената си. — Така ли се чувстваше преди няколко минути, когато тръпнеше в прегръдките ми? Порядъчно доволна.
— Наистина, Лукас, един джентълмен не би задавал толкова лични въпроси.
— Откъде знаеш? Не си попадала в подобни обстоятелства с никой друг.
— Предполагам — отвърна тя. — Още повече, това не е спорен въпрос.
— А какъв е спорният въпрос? Ти гледаш на нашия брак като на съдружие? Търговски договор, според който съдружниците трябва да спят заедно? — Очите му горяха.
— А не е ли така? Не е ли това, което искаше?
— Не, по дяволите! Ни най-малко!
— Разбирам. Може би не искаш да обърнеш внимание на моето предложение за равноправно партньорство? Може би искаш само парите ми, а аз да стоя настрана, освен задължението да ти даря наследник?
— Вики, Вики, успокой се! Ти преиначаваш думите ми и тълкуваш нещата погрешно.
— Аз се опитвам да направя това, което всички смятат, че трябва да направя. Опитвам се да намеря разумен, мъдър начин да се справя с проблемите. Мислех, че ще бъдеш доволен, че най-накрая съм толкова разумна и добре разположена.
— Не искам делови съдружник! Искам съпруга! — Лукас се мъчеше да потуши обидата си.
— Каква е разликата, освен че като съпруга ще споделям леглото ти от време на време?
— Разликата е в това, че няма да е от време на време, и в това, че ме обичаш. Сама ми го каза.
— Не съм го казвала.
— Каза го първия път в странноприемницата. Чух те.
— Казах само, че съм мислила, че те обичам. Във всеки случай, естествено, всичко се промени след това, което се случи.