Горският храм
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Горският храм». Краткое содержание книги:
В мрака на най-дълбоката древност една жрица дарява любовта си на човек от народа на омразните завоеватели. Един римски воин обръща гръб на почестите и славата, за да послуша сърцето си.
Страшна е съдбата на влюбените, погазили законите на човеците, но обречената им страст полага основите на древна династия, която ще просъществува през вековете. Тя ще дори на света крал Артур — вечния символ на благородство и доблест, който все още чака да удари неговия час — на обвития в мъгли свещен остров Авалон.
„Боговете да те закрилят, добра жено, защо плачеш?“
Кралицата им разказала за трите противни вещици, казала, че много се страхува да не би те да изядат всички припаси в замъка, а накрая — може би и нея и краля. Тогава една фея и казала как да постъпи, за да се отърве от тях.
Кралицата се върнала в замъка, седнала край огъня и се хванала да плете. Накрая едната вещица попитала:
„Какво правиш, бабичко?“
„Плета саван, леличко“, отвърнала веднага кралицата.
Втората изломотила през брадата си:
„За кого е този саван, бабичко?“
„Ами за всеки, който не си е у дома тази нощ, леличко“.
След малко третата вещица се навела, целунала прасето и се обадила:
„Ами за кога ти е този саван, бабичко?“
В този момент в залата влязъл кралят и се развикал:
— Черната планина гори, небето над нея е в пламъци!
Като чули думите му, трите вещици се развикали:
„Уви, уви, баща ни е загинал!“. Хукнали една през друга и изчезнали; оттогава никой не ги е виждал по тези земи — ако пък някой ги е виждал, не го е разказал на мен.
Диеда замълча. Всички се заслушаха във воя на вятъра отвън. След време проговори Миелин:
— Струва ми се, че Кайлеан разказваше една такава приказка преди време от нея ли си я научила?
— Не — отвърна Диеда. — Разказа ми я баща ми, когато бях малко момиче.
— Сигурно приказката е много стара — каза Миелин. — А баща ти наистина е най-добрият сред бардовете, но не мисля, че би я разказал по-добре от теб. И ти, и Кайлеан можете да обучавате бардове не по-зле от него.
— Несъмнено — каза Диеда присмехулно. — Защо тогава не започнем да издаваме и присъди?
„Защо пък не?“ — каза си Ейлан. Кайлеан би отговорила на въпроса й, но Кайлеан бе далеч.
13
След като Гай успя да убеди Валерий, че племенницата му е на сигурно място, под грижите на Ейлан в Горския дом, той незабавно се застяга за път. Искаше да замине преди баща му да е започнал отново да споменава, че е време да се ожени. След като видя отново Ейлан, той бе по-категоричен от всякога, че няма да се ожени насила за някое момиче от римско семейство. Откак бе починал император Тит и Домициан бе наследил императорския пурпур, всичко в империята се бе объркало. Гай знаеше, че баща му трескаво търси стабилни връзки.
Като привърши, Гай реши да се поразходи из града. Утрото бе топло, но мрачно, а сега от запад по небето се носеха тежки облаци. Хладен полъх разбърка косите на челото му. Гай си спомни как един стар центурион му обясняваше, че в тази страна имало два начина да познаеш какво ще е времето: ако се виждат хълмовете, значи ще вали, ако не се виждат, значи вече вали. И старият човек бе въздъхнал тежко, измъчван от носталгия по синьото италийско небе. Но сега Гай вдъхна с наслада хладния въздух. Когато закапаха първите дъждовни капки, всичко живо наоколо се разтича да намери подслон. Само един човек си стоеше насред площада — също като него, и с наслада подлагаше лицето си под дъжда.
Гай не бе особено учуден, когато позна Кинрик.
— Ще изпием ли по една чаша? — той кимна към близката кръчма, където бяха ходили преди.
Кинрик поклати глава:
— Благодаря ти, но по-добре да не ни виждат заедно. Всъщност най-добре ще е да не казваш, че си ме виждал. И изобщо, ако те питат, казвай, че нямаш представа от моите работи. Така поне няма да се наложи да лъжеш.
Гай повдигна вежди.
— Шегуваш ли се?
— Де да беше така. Не би трябвало дори да разговарям с теб, но пък ти наистина ме срещна случайно, и можеш да го потвърдиш под клетва.
— Не се безпокой — каза Гай и се огледа. Един по-силен пристъп на вятъра завъртя дъждовните капки — когато падаха, те вдигаха малки облачета прах. — Всички почтени римляни отдавна са се прибрали на сухо и никак не ги е грижи за двама глупци, които стоят на дъжда! Слушай, Кинрик, трябва да говоря с теб за Ейлан…
Кинрик изкриви лице в гримаса.
— Моля те, само това не. Това изглежда е най-голямата грешка, която съм правил напоследък. Лианон беше бясна. За щастие наистина не е станало нищо лошо, но моля те, не се опитвай да видиш отново сестра ми. — Кинрик се огледа плахо. — Слушай, дори ако ти можеш да си го позволиш, за мен не е никак препоръчително да ме видят как си говоря приятелски с римски офицер. И най-добре, ако те питат, кажи че въобще не ме познаваш.
След кратко мълчание русият гигант допълни:
— Така кажи, аз няма да се обидя. Някой най-сетне е успял да надуши, че не съм се отказал от Гарваните. След това им хрумна, че ако служа при доброволците, това ме поставя в идеална позиция да руша дисциплината в случай на бунт. Пратиха ме в изгнание — ще рече, ако ме открият на разстояние, по-малко от двадесет мили в близост до някой римски град, ще се озова в мините — или ще ми се случи нещо по-лошо, ако такова нещо е възможно. Сбогом! — и Кинрик му обърна гръб.