Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
— Не знам, но със сигурност много повече. Дали това беше предзнаменование?
— Вярваш ли?
— Да, да. — Само при мисълта за видението дъхът й спря. — Беше толкова ясно. — Ще бъде убит, но не знам как.
— Това, което виждаме, са потенциалните възможности, Нел. Нищо не е абсолютно. Добро или лошо — нищо не е неизбежно. Явило ти се е видение и си действала, за да осигуриш закрила.
— Има ли начин да бъде спрян този, който ще се опита да го убие? Някаква магия?
— Магиите не са решение на всеки проблем — или не би трябвало да бъдат. И помни: това, което изпратиш, може да се върне при теб или при близките ти трикратно. Ако атакуваш нещо, може да отприщиш друго. — Миа не каза какво й мина през ума. „Ако спреш ножа — мрачно си помисли тя, — може да заредиш пистолет.“ — Бурята идва — повтори. — И не само светкавици ще се появят на небето този следобед.
— Ти знаеш нещо.
— Чувствам го, но не мога да го видя ясно. Може би не е във възможностите ми. — Тази бариера я караше да изпитва чувство на безсилие. Опасяваше се, че тя, която толкова дълго е била единствена магьосница, не би могла да се справи сама. — Ще ти помогна с всичко, което мога. Обещавам. — Точно когато се притесняваше, че няма да е достатъчно, съзря Рипли, застанала на края на пясъчната ивица. — Повикай я! Заради теб ще дойде. Кажи й това, което каза на мен.
Не се наложи Нел да я вика. Достатъчно бе да се обърне и да я погледне. Облечена както обикновено — с памучните си дрехи и с подходящи обувки, Рипли тръгна към тях.
— Ще се намокрите, ако останете тук много дълго.
— Ще се появи светкавица — каза Миа и в този миг тя проблесна на запад като огнена стена. — Ще последва гръмотевица. — Над морето се разнесе глух тътен. — Но дъжд ще завали след около половин час.
— Сега пък с предсказване на времето ли се занимаваш? — шеговито подхвърли Рипли. — Трябва да си потърсиш работа в телевизията.
— Недей, не и сега. — Нел очакваше всеки момент небето да се продъни, но това не я интересуваше. — Загрижена съм за Зак.
— Така ли? Аз — също. Имам повод за тревога, щом брат ми започна да носи женско бижу. Но трябва да ти благодаря, че ми даде възможност да го вземам на подбив.
— Каза ли ти защо го носи?
— Не. Не бих повторила думите, които изрече, в такава изтънчена компания. Но дадоха добро начало на почивния ни ден.
— Имах видение — започна Нел.
— О, чудесно! — Рипли ядосано понечи да си тръгне, но се спря, когато Нел я хвана за ръката. — Харесвам те, Нел, но ще ме накараш да се ядосам.
— Остави я да си върви, Нел! Страхува се да чуе.
— Не се страхувам. — Но раздразнението й бе очевидно, защото Миа улучи слабото й място. — Хайде разказвай какво видя в кристалната топка!
— Не съм гледала в кристална топка. Гледах Зак — отвърна Нел.
Въпреки че категорично отричаше магиите и си даваше вид, че приема думите им с безразличие, Рипли бе силно разтърсена.
— Зак може да се грижи за себе си. — Рипли се обърна, за да си тръгне, но отново се върна. — Виж, в случай че не си забелязала, брат ми е способен, отлично обучен полицай, пазител на закона. Носи оръжие и знае как да го използва, когато се наложи. Ако прави така, че работата му да изглежда лесна, то е, защото умее да се справя с всякакви ситуации. Без колебание бих му поверила живота си.
— Мисля, че Нел пита дали може да разчита на теб да пазиш неговия.
— Имам шерифска значка, оръжие и право да го използвам. Така се справям с нещата — гневно отвърна Рипли. — Ако някой преследва Зак, можеш да бъдеш сигурна, че ще си има работа с мен.
— Необходима е енергията на трите, Рипли. — Миа нарочно я хвана за ръка. — Трябва да обединим силите си.
— Без мен.
Миа кимна. Бяха застанали в кръг под яростното небе.
— Вече си с нас.
Рипли инстинктивно отстъпи назад и наруши връзката.
— Не разчитай на мен — каза тя. — Не и по този начин. — Обърна им гръб и подритвайки пясъка, се запъти към селото.
— Ще си помисли върху това и ще се пребори с него. Дебелоглава е и ще бъде нужно повече време, отколкото бих искала. Но за първи път от години проявява колебание. — Миа утешително потупа Нел по рамото. — Няма да рискува живота на Зак.
Тръгнаха обратно към книжарницата и едва успяха да влязат вътре, когато се изсипа пороен дъжд.
Нел запали свещите в тиквените фенери — не само за декорация, а и за да изпълнят истинското си предназначение. Закачи ги на верандата — да прогонват злото.
Съчетавайки знанията, получени от книгите, които Миа й бе заела, и собствените си инстинкти, тя се зае да направи къщата си възможно най-защитена.
Изчисти отрицателната енергия и запали свещи за успокоение и закрила. Постави червен яспис и малки саксии с градински чай на первазите на прозорците, лунни камъни и розмарин — под възглавниците на леглото си.