Драконът със зелените очи

— Има един начин да го откриеш. — Той улови ръката й и попита нежно: — Гуендолин Уайлдър, искаш ли да се ожениш за мен?

Тя сведе глава и го изгледа през полуспуснатите си ресници.

— Но първо трябва да ти призная нещо. Боя се, че един проклет негодник ми отне невинността. Вече не съм девица.

— О, това е прекрасно — засмя се той и я вдигна на ръце. — Така поне няма да се чувствам звяр, когато те завлека в леговището си и се нахвърля върху теб.

— Моят звяр… — прошепна нежно тя и взе лицето му между ръцете си.

Устните им се сляха в замайваща целувка и Гуендолин беше готова да се закълне, че вятърът разнася около замъка весела мелодия на гайда. Долу в селото спящите наскачаха от леглата си, когато чуха веселата песничка.

Още дълги години потомците на селяните, които бяха чули неземните звуци, си разказваха за вълнуващите времена, когато ужасният дракон подари сърцето на красивата, смела девица и на старото проклятие бе сложен край.