Изповедник

— Ти би ли ми повярвала?

Ничи спря на горната площадка на поредното стълбище, отпуснала ръка върху централната колона от бял мрамор.

— Сигурно не. Нещата се промениха чак когато Ричард ми отвори очите.

— Може би трябваше да говоря с теб и да се опитам да те накарам да мислиш повече за самата себе си — въздъхна Ан. Но винаги съм се опасявала да не ме вземат за твърде мека, което би навредило на авторитета ми. Пък и нима послушниците нямаше да се възгордеят от подобно внимание. Все пак не мога да кажа, че си била чак толкова прозрачна. Все не успявах да проникна в дълбочината на чувствата ти. Бях на мнение, че скромността, която притежаваш, ще ти е от полза за в бъдеще. Оказа се, че съм сбъркала.

— Не съм и подозирала — каза Ничи, потънала в мисли за онова далечно минало.

— Не само с теб се държах на дистанция. Това бе подходът ми и към другите, дори към тези, за които имах високо мнение. Най-голямо доверие имах на Вирна. Така и не й го казах. Вместо това я изпратих на мисия с несигурен завършек, продължила двайсет години. Но само на нея можех да се доверя. Но тя ме намрази, защото й отнех тези две десетилетия.

— Говориш за пътуването й в търсене на Ричард?

— Да — Ан се усмихна на себе си. — Но то беше и пътуването, в което тя откри себе си.

Позволи си да остане в спомените си още миг, преди да се усмихне на Ничи.

— Спомняш ли си, когато тя го доведе? Бяхме се събрали всички в голямата зала, за да приветстваме новото момче. Оказа се, че Ричард е вече мъж.

— Спомням си — отвърна Ничи, като също се усмихна. — Толкова неща се промениха от този ден нататък, направо не е за вярване. Още като го видях, си дадох дума, че ще стана една от неговите учителки.

И тя го направи, макар че впоследствие двамата си размениха ролите.

— Ричард се нуждае от теб сега, Ничи. Точно сега той има нужда от някой до себе си. В тази битка му е необходим партньор. Тежестта е твърде голяма за сам човек. Той се нуждае от жена, която да го обича. Калан я няма. Дори да е жива, тя е само външната обвивка на жената, която някога е била. Тя не си спомня Ричард, камо ли да го обича. За нея той е непознат. Най-тъжното е, че Ричард я загуби заради тази война. Точно сега той се нуждае от партньорка в живота. Той има нужда от теб, Ничи. Може би не го осъзнава, но се нуждае от теб повече от всичко друго.

Ничи беше на прага да избухне в ридания. Необходимостта да се опълчи срещу онова, за което с готовност би дала живота си, я хвърляше в агония. Нямаше нещо в живота, за което да копнее повече от Ричард. Но точно защото го обичаше, не можеше да направи онова, което Ан искаше от нея.