Власт
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Вапирев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Власт». Краткое содержание книги:
Дъжд от куршуми разпръсва тълпата от туристи и забързани чиновници.
Група терористи нахлува в Белия дом, оставяйки след себе си трупове на невинни жертви.
Със светкавична бързина Тайните служби евакуират президента в подземния бункер.
Но не и преди похитителите да вземат няколко десетки заложници.
На ход е Мич Рап, по прякор Железния.
С деликатната задача да овладее хаоса той прониква в Белия дом… и скоро разбира, че атаката срещу президента е завръзката в един опасен сценарий. А жертвите, заложниците и дори терористите са само статисти.
Мич Рап попада в смъртоносен капан — някой от правителството упорито му пречи да изпълни успешно мисията си…
— Бихте ли искали да добавите и вие нещо, генерале? — обърна се Стансфийлд към Флъд.
— Няма какво повече да кажа — отвърна Флъд. — Рап не е прав и трябва да му повлияем.
Стансфийлд заобиколи бюрото си и застана до прозореца. Навън беше слънчев топъл ден.
— В момента мненията ни се разминават, господа — обърна се към генералите директорът. — Ще ви кажа как аз виждам положението. Пред нас стои човек, който е обучен да работи сам. Този човек е свикнал да остава сам с дни и дори със седмици на бойното поле, без никой да се намесва в работата му. Мич Рап не е обикновен войник. Може да преценява кога е най-подходящият момент да нападне или да се скрие. Той е най-добрият, когото съм срещал. — Стансфийлд замълча. После продължи, сякаш четеше лекция в университета: — Той има най-ясна представа за положението не само защото е вътре, а и защото не е подложен на напрежението, на което сме подложени ние. Най-важното е, че не му се налага да си има работа с вицепрезидента Бакстър. — Стансфийлд скръсти ръце. — С цялото си уважение, господа, и двамата знаете, че мнението ми за вас е особено високо, но трябва да разберете. Мич не е войник. От първия си ден в ЦРУ го учим да мисли независимо. Ако искате да се ядосате за това, за което имате пълното право, изкарайте си го на мен. Аз отговарям за него.
Директорът отново замълча, за да им остави време да помислят. Сетне продължи:
— С вас двамата допуснахме грешка. — Той посочи Кембъл и Кенеди. — Не искам да присъствате на повече срещи. Искам да стоите тук и да гледате как напредва Рап. Има доста проблеми, които трябва да посрещнем ние с генерал Флъд. Искам вие да останете с Мич и да се опитвате всячески да му помагате. Той е нашите очи. Мисля, че той прави това, за което го изпратихме вътре. Генерал Кембъл, ако искате да отидете в контролната зала и да прочетете лекцията си на Мич, добре. Разбира се, имате право да го направите и аз няма да ви преча, но няма да има никаква полза от думите ви, защото той няма да ви послуша. Това, което предлагам, е да поговоря с него и да му обясня, че е от особена важност да се свързва с нас и да ни информира, за да имаме готовност и ние да реагираме, ако нещо се обърка.
Телефонът на бюрото му иззвъня остро. Стансфийлд погледна дисплея и се намръщи. Лампичката продължаваше да мига, а той се чудеше дали да отговаря. След още две позвънявания ръката му посегна към слушалката.
Линейката бързаше през натовареното сутрешно движение. В центъра на Вашингтон беше истински кошмар. Конститюшън Авеню беше затворена, а кръстовището на Седемнайсета и Четиринайсета улица беше напълно непроходимо.
В страничното си огледало шофьорът на линейката виждаше големия купол на Капитолия. Пред него имаше море от коли.
Линейката беше последната кола, която успя да се промуши на светофара на Девета улица. Отдясно оставаше Хувър Билдинг. Лицето на Русан не промени каменното си изражение. Той беше воин и именно заради това Азис го беше избрал за тази мисия. Русан беше едновременно изненада и помощен план. В зависимост от това, как се развиеха събитията, той трябваше да направи три неща. Първото беше лесно и безопасно и въпреки мнението на Азис, Русан се съмняваше, че ще постъпи така. Вторият или третият вариант бяха по-вероятни. И двата водеха към сигурна смърт. Русан го знаеше. Щяха да загинат не само другарите му и заложниците, но и много агенти от ФБР, както и стотици други. Русан се надяваше, че в момента, когато американците се опитаха да превземат Белия дом, той щеше да ги изненада и да спечели малко време, в което другарите му да се измъкнат. Русан мислеше, че има шансове да оцелее. Планът за бягството му беше добре обмислен и вероятно щеше да успее.
Въпреки всичко беше потискащо да се връща на мястото, откъдето преди три дни беше стрелял по агентите на покрива на Белия дом. Но именно непредвидените действия му даваха шанс да се измъкне. В момента всички представители на закона го търсеха. Всъщност търсеха предишния човек. Никога нямаше да направят връзката между ислямския терорист Салим Русан и белокосия хомосексуалист Стив Ернандес от Маями. Когато стигнеше до първата бариера, щеше да пусне сигналните лампи на покрива и да каже, че са му наредили да дойде и да остане при тях в случай, че потрябва. Азис му беше казал, че това е стандартна процедура при подобни кризи. Той щеше да е една от десетките линейки, които чакаха, готови да закарат хората в болниците, ако се наложеше.