Тамплиерът магьосник
- Автор: Догерти Пол
- Серия: templars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тамплиерът магьосник». Краткое содержание книги:
Убийството на Реймон, графа на Триполи, става повод за жестоко клане на мирни граждани. Едмънд дьо Пайен, потомък на основателя на тамплиерския орден, е изпратен да преговаря със Стареца от Планината, главатаря на асасините, които според мълвата са отговорни за убийството на графа. В непристъпното гнездо на асасините тамплиерът научава факти, които разтърсват душевния му мир — в самия орден на рицарите-храмовници се укриват вещици и магьосници, смъртта на граф Реймон вероятно е тяхно дело. Предводителят на вещерското сборище няма да се поколебае пред нищо, дори да си послужи с черна магия, за да отстрани всеки, застанал на пътя му — дори това да е самият крал.
Младият и чистосърдечен тамплиер тръгва по следите на магьосника, за да разгадае мрачните мистерии, които водят от Гроба Господен до Англия, разкъсвана от интриги и кръвопролитни битки за власт…
— Сигурен ли си?
Ричард Берингтън, загърнат в плаща си и нахлупил качулката си, накара мощния си жребец да пристъпи малко по-наляво и се наведе, за да може Дьо Пайен да хване облечената му в рицарска ръкавица ръка.
— Сигурен съм, Ричард — отвърна на усмивката му Едмънд и кимна на Изабела, която бе яхнала своя кон.
— Ще ни липсваш, Едмънд. — Майеле, чието лице бе почти изцяло скрито зад широкото забрало на бойния му шлем, подаде пъстрото знаме на капитана на наемниците и подкара коня си, за да се приближи. — Ще ни липсваш — повтори той.
— Не, няма. — Дьо Пайен стисна ръката на своя рицар събрат. — Ще ти липсва да се шегуваш с мен. — Сетне Едмънд погледна към Берингтън и попита: — Потегляте направо за Борли, нали? И сетне към твоя дом в имението Бруър в Линкълншир? — Ричард кимна утвърдително. — Аз ще остана с Парменио. — Едмънд махна към генуезеца, стоящ на прага, загърнат в дрехата си срещу студа. — Ще накарам Хейстанг да претърси къщите покрай реката. Уверен съм, че Уокън все още се крие някъде тук. Ако ли не, ще прекратя издирването. Този остров, това време! Удари часът да се завърна в Йерусалим. — Той се усмихна. — Нашият велик магистър не бива да очаква чудеса. — Дьо Пайен кимна на Берингтън. — Ала ние ще се срещнем отново.
Кавалкадата потегли, копитата на конете вдигаха искри, чаткайки по калдъръма, а броните и седлата дрънчаха и скърцаха. Изабела вдигна ръката си, скрита в ръкавица, помаха за сбогом и те се отправиха към портата, а гъстата утринна мъгла се кълбеше около тях — тъмни фигури в променливата сивкава светлина. Дьо Пайен се заслуша в отмиращите звуци и после се върна при Парменио.
— Ще закусиш ли, Едмънд?
— Не. Ще се върна в стаята си. Кажи, че съм болен и не желая никакви посетители, никой да не ме смущава.
— Защо остана, кажи ми истинската причина?
— Искам да бъда тук и да продължа издирването на Уокън. Мисля, че мога да го подмамя в капан.
— Доверяваш ли ми се, Едмънд?
— Толкова, колкото ти на мен.
Парменио прехапа устни.
— Колко ще останем?
— Няколко дни. Ако желаеш, винаги можеш да последваш Берингтън… — Дьо Пайен не довърши думите си. Огледа погълнатия от мъглата двор. — Още малко време — измърмори той. — А междувременно не желая да бъда безпокоен. Правил съм го и преди, когато се подготвях за рицарството. Искам да бъда оставен сам, да постя три дни, да се моля, да се вглъбя и да помисля. — Едмънд забеляза изражението на Парменио. — Да, тридневният пост. Необходим е.
Едмънд остана в покоите си и не ги напусна нито веднъж, освен за да посети недалечния нужник или за да присъства на сутрешната литургия. Отказваше храна и отпращаше всички посетители, дори и Хейстанг. Коленичил на своето молитвено столче в тясната си стаичка, четеше псалмите. Пиеше вода и дъвчеше корав хляб. Мълвеше думите на Veni Creator Spiritus, молеше за помощ, за да достигне до истината, за доказателство, което да превърне съмненията, измъчващи съзнанието му, във факти. Поиска перо за писане, мастилница и велен. Описа и изреди всички събития от нападението в Триполи до смъртоносното покушение над него самия и Алиенора и превода на тайното послание на асасините. Всеки знак сочеше единствения път, по който той трябваше да поеме с всички последствия от това. Едмънд отново започна да се моли, отпрати от себе си всички заблуди и се съсредоточи изцяло над проблема. Лежеше на леглото си, втренчен в тавана, унасяйки се от време на време в неспокоен сън. Ставаше, наплискваше лицето си с вода и съзерцаваше разпятието, приковано към стената. Не можеше да пренебрегне един от изводите.
— Държал съм се като дете — прошепна. — Точно като дете, накърмено и оставено в мрака.
На сутринта на четвъртия ден Дьо Пайен обръсна главата, мустаците и брадата си и се втренчи в отражението си в блестящия диск стомана.
— Нов човек — усмихна се сам на себе си. — Когато бях младенец — той продължи да цитира свети Павел, — като младенец се държах, а като станах мъж…77
77
Първо послание на св. ап. Павел до Коринтяни: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а когато станах мъж, оставих младенческото.“ (I Кор. 13:11). — Бел.прев.