Чосър и Домът на славата
- Автор: Гуден Филип
- Серия: Чосър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Чосър и Домът на славата». Краткое содержание книги:
Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.
Смъртта дебне отвсякъде — мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…
И тази мисъл доведе до друга… че Гастон Флорак можеше да е убиецът на Дьо Гияк. Чосър не бе го виждал много, но бе останал с впечатление, че той е мъж, който знае как да постигне желаното, без да се съобразява с нищо. Ако искаше дамата, ако искаше да сложи ръка на земите на съседа си, щеше ли да се поколебае да действа с нужната жестокост, когато види възможност? Беше изчезнал от очите на другите по време на лова. Нямаше кой да свидетелства за действията му, а едва ли някой щеше да го разпита какво е правил.
Същото се отнасяше и до сенешала Ришар Фоа. Не беше толкова ясно какво би спечелил той от смъртта на господаря си, но не беше ли възможно и той да се е надявал да спечели благоволението на Розамонд, или Флорак да му е обещал някакви бъдещи изгоди? А ако е бил убеден, че Анри трябва да застане на страната на френския крал, дали не се е уплашил, че господарят му ще мине в английския лагер? Икономите и сенешалите бяха като хора, поканени на пиршество, на които е разрешено да опитат само по малко от всяко ястие. Имаха местна власт, но прекарваха живота си сред онези, които управляваха в действителност. В подобна ситуация някои хора доста се изнервяха.
Разбира се, трябваше да обмисли и странната история с Нед Кейтън. На вид Нед беше почтен и добродушен. Но, помисли си Джефри, представи си, че съм прав и Анри е бил баща на Нед. И Нед е открил това, след като сме пристигнали в Гияк. Или се е досещал и преди. Възможно ли е шокът от откритието да го е подлудил? Или е бил решен да отмъсти за някоя въображаема обида, нанесена на красивата му майка? Нед също беше останал сам за известно време в гората. Може да е срещнал ранения и изтощен Дьо Гияк и да се е възползвал от момента. Не беше невъзможно.
След като премисли всичко това, Джефри реши да го разкаже на Джон Гонт, когато се върне в Англия, а Бог знае кога щеше да настъпи този благословен миг.
Ришар Фоа беше ядосан на Гийом.
— Как така не можеш да ги намериш?
— Изчезнали са по реката.
— Вземи хората си и ги последвай.
— Най-вероятно вече са напуснали кралството.
— Сигурно отиват в Бордо. Трябва да ги спрете, преди да стигнат до двора на принца.
Гийом се замисли за миг.
— Трябва да слязат в Либурн — каза той. — Всички кораби по реката спират там.
— Много добре — каза Фоа. — Ако тръгнете веднага, ще ги изпреварите. Стигнете първи до Либурн и се разправете с тях там. Колкото по-далеч от тук, толкова по-добре.
— На всяка цена ли, сър?
— На всяка цена. Подробностите не ме интересуват.
17.
Пътуваха по онази част на реката, в която нахлуваше приливът, чак до Либурн, докъдето свършваше пътят на братовчеда на Кадо. Там се сбогуваха с шишкавия Арно. Джефри не можа да види пръстена, за който твърдяха, че бил на Анри дьо Гияк и Матийо го откраднал от ръката му. Ако наистина с него бяха заплатили на капитана за пътуването, той сигурно бе решил, че не е безопасно да се перчи с него пред непознати. Но пътуването бе приключило и те слязоха на брега близо до градските стени на Либурн, който се намираше на около тридесет километра източно от Бордо. Актьорите заедно с каруцата и Ронс се струпаха на препълненото пристанище. Цербер тичаше наоколо, доволен, че е на суша. Нед и Алан им помогнаха да разтоварят багажа си. Нед беше особено старателен, надявайки се да блесне в очите на Алис. Междувременно Чосър изпрати Жан Кадо да потърси къде да се настанят.
А сега на Джефри му предстоеше приятна среща, защото съзря позната фигура в другия край на пристанището. Беше сивокосият капитан на „Арверагус“ Джак Дарт. Той си проби път през групите хора, скупчени край брега — войници, търговци, безделници — и потупа Дарт по рамото. Ако Джак бе изненадан да види Чосър, не го показа.