Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Сводът над нея се издигаше поне шест-седем метра нагоре, може би и повече. А широкият коридор стигаше след около трийсет метра до канала и малкия пристан. По цялата му дължина в скалата от двете страни бяха изсечени простички каменни пейки, вече отдавна напукани и захабени от времето. На тях можеха спокойно да се настанят двеста човека. Елена се питаше дали именно с тази цел са изсечени — за да укрият множество хора. Кой и кога го бе сторил? Римляните? Потомците им или народите преди тях? Който и да я бе създал, днес пещерата, или по-точно поредицата от пещери, тъй като се преминаваше от зала в зала, беше изцяло модернизирана — с електричество, вентилация, водопровод, телефони, малка кухня и просторно централно помещение, от което се отделяха поне три апартамента с луксозно обзавеждане, разкошни бани, стаи масаж и спални. Елена бе чула, че някъде тук е и една от най-големите винарски изби в Европа.
Бяха доведени тук от любезния ерудит Едуард Муи още в неделя вечер, само няколко минути след пристигането си във Вила Лоренци. Седнал зад таблото на изящната плоскодънна моторница, Муи подкара на юг сред нощния мрак. Десетина минути се придържаше плътно към бреговата линия, после зави през едва забележима пукнатина в отвесната канара и лъкатушейки из хаоса от скали и надвиснали клони, стигна до входа на пещерата.
След като се озоваха вътре, той включи мощните прожектори на моторницата и продължи по лабиринт от канали, докато излязоха пред десетметров кей, изсечен в скалата. Там разтовариха запасите, после отнесоха Майкъл Рурк в апартамента, където бе и сега. Имаше две големи стаи — спалня, в която се настани сестра Елена, и хол, превърнат в болнично помещение за пациента. Делеше ги великолепна баня с мраморни плочки и позлатени кранчета.
Муи обясни, че пещерата се намира в имота около Вила Лоренци и преди години била открита от нейния знаменит собственик Ерос Барбу. Най-напред му хрумнало да я превърне в огромна винарска изба, после прибавил апартаментите, като докарал, работници от имението си в Мексико. Така опазил съществуването на пещерата в тайна, особено от местните жители. На шейсет и четири години, Ерос Барбу бе не само преуспял автор, но и легендарен поклонник на Бога, чието име носеше; пещерата се бе превърнала в уютно и дискретно гнездо за еротични игри с някои от най-красивите и прочути жени на света.
Но независимо от пикантната си история, днес пещерата носеше на Елена единствено страх и самота. Още виждаше как очите на Лука се разшириха от ужас и гняв, когато го потърсиха по телефона. Жена му била измъчвана и убита, а тялото й захвърлено да изгори в апартамента, където протекъл целият им брачен живот. Секунди след като остави слушалката, Лука реши да замине за погребението в Пескара и да остане там с трите си деца. Марко и Пиетро тръгнаха с него.
— Бог да ви благослови — каза им тя, докато потегляха към Беладжо, за да хванат първия кораб за Комо.
Тримата взеха единственото транспортно средство — малката моторна лодка. Сега Елена беше сама с Майкъл Рурк, който спеше в съседната стая. Молеше се от все сърце отново да чуе наближаващия звук на двигателя. Но не долавяше нищо, освен тихото плискане на водата край каменните стени.
Обърна се и тръгна към стаята си с твърдото решение да позвъни на игуменката в Сиена, да й разкаже всичко и да помоли за съвет. В този момент под каменния свод отекна далечното бръмчене на двигател.
Уверена, че това са Лука и другите, тя забърза почти тичешком към кея. После видя ослепителните прожектори, чу как двигателят замлъкна и пред нея изникна изящната плоскодънна моторница. Беше Едуард Муи.
72
От моторницата слязоха трима. Едуард Муи заедно с мъж и жена, които Елена виждаше за пръв път.
— Мъжете си тръгнаха — побърза да съобщи тя.
— Знам.
Муи я изгледа втренчено и представи новодошлите. Двамата били отдавнашни верни служители на Ерос Барбу и идвали да наглеждат Майкъл Рурк, докато тя е в Беладжо.
— Беладжо ли? — изненада се Елена.
— Искам да се срещнете с един американски свещеник и да го доведете тук.
— Тук, в пещерата?
— Да.
Елена се озърна към мъжа и жената, после пак погледна Едуард Муи.
— Защо аз?… Защо не отидете вие?
— Защото в Беладжо ни знаят, а вас не.
Елена отново погледна мъжа и жената — Салваторе и Марта, както ги бе нарекъл Едуард Муи. Те мълчаха. Изглеждаха на около петдесет години. Салваторе бе мургав, Марта не. Вероятно това означаваше, че той работи извън вилата, а тя вътре. И двамата носеха халки, но нямаше как да разбере дали са съпрузи. Така или иначе, очите им казваха всичко. В тях имаше тревога и страх, но също така ум и твърда решителност. Щяха да сторят всичко, което им нареди Едуард Муи.