Господин Монк отива на Хавай
- Автор: Голдберг Ли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Господин Монк отива на Хавай». Краткое содержание книги:
Намерих Монк на кухненската маса, където внимателно сгъваше наполовина едно писмо, написано със спретнатия му, равен като на пишеща машина почерк. Той пъхна писмото във вътрешния джоб на сакото си.
— Добро утро Натали. Добре ли спа?
— Все едно спях зимен сън — казах. — А вие?
— Написах едно писмо — каза Монк.
Трябваха му двайсет минути, за да подпише една разписка за кредитна карта, затова не се съмнявах, че написването на цяло писмо му е отнело по-голямата част от нощта.
— На кого?
— Капитан Стотълмейър.
— Много мило — казах. — Сигурна съм, че ще оцени жеста.
— Бих искал да се отбия и да го заверя нотариално, докато отиваме на закуска — каза той. — Мислиш ли, че в персонала има и нотариус?
— Не знам — казах. — Но съм сигурна, че ви е необходима единствено пощенска марка.
— Предпочитам да съм напълно сигурен — каза той и се отправихме към вратата.
— Какво влиза в плана ни за днес? — попитах с известна неохота.
— Да се наслаждаваме на Хаваите — каза той.
— Ами разследването на убийството?
— То е наполовина разкрито — каза той.
— Ами другата половина?
Той махна пренебрежително с ръка:
— Когато й дойде времето.
Бях зашеметена. Никога преди не беше проявявал такава небрежност и безгрижие по отношение на някой от случаите си.
— Ами Суифт? — попитах. — Няма ли да го разобличите като измамник?
— И до това ще стигна.
Не че имах желание да го увещавам да се впуска в по-нататъшни разследвания, но това беше такава коренна промяна в характера му, че ме накара да се почувствам неловко.
— Как може да гледате така лековато на нещата?
— Не е ли в това целият смисъл на почивката? Би трябвало да пробваш.
— Не сте взели пак едно от онези хапчета, нали?
— Защо ми е да го правя? Освен това си го пазя за обратния полет.
Реших повече да не размишлявам върху причините за късмета си, и да се наслаждавам на деня възможно най-пълно.
На път за ресторанта спряхме на рецепцията, където ни посрещна Тецуо. Каза, че целият персонал още бил в шок заради случилото се с техния шеф Мартин Камакеле. Говорело се, че ще затворят трайно градината за празненства на хотела.
— Мисля, че това е добра идея — каза Монк. — След това е добре да обмислите идеята да сгъвате хавлиените кърпи, вместо да ги навивате. Обърнете гръб на варварството веднъж и завинаги.
Монк попита дали в персонала има нотариус. Имаше, и това беше самият Тецуо. Така че, докато Монк и Тецуо влязоха в офиса да заверят нотариално писмото, аз продължих към шведската маса за закуска. Отивайки натам, погледнах далече напред и видях Дилън Суифт да се качва в една лимузина, която вероятно щеше да го откара до летището. Той се усмихна и лекичко ми помаха. Отговорих на поздрава му с кимване.
Измъкваше се много лесно. Суифт вероятно дори не бе осъзнал колко близо беше до провала на кариерата си. Сега, когато потегляше към Сан Франциско и вече нямаше да се мярка пред погледа ни, Монк можеше и напълно да забрави за него.
Монк толкова се беше отпуснал, че дори не изнесе пред мен, или пред персонала на ресторанта лекция за ужасите от храненето на шведска маса. От друга страна, след проваленото празненство снощи, на Монк този начин вероятно му се струваше хигиеничен и цивилизован, ако се сравнеше с него — или поне му се струваше като стъпка в правилната посока.
Той ядеше пшеничния си корнфлейкс „Чекс“ с прясно мляко, докато аз се насладих на обилна островна закуска от киви, ананас, палачинки с макадамия, залети с кокосов сироп, и чаша прясно кафе „Кона“.
След закуска се върнахме в бунгалото, където се преоблякох по бански. Гърбът ми беше изгорял от слънцето, но не и предната част на тялото ми, затова се намазах със слънцезащитен лосион и се приготвих за хубава слънчева баня.
Монк очакваше с нетърпение пристигането на камериерките. Щом се появиха, той забързано ги отведе във всекидневната за поредния урок по почистване. Сега, когато Камакеле беше вече мъртъв, нямаше кой да му възразява, задето окупира времето и вниманието на камериерките. Той започна с „Теория на чистенето с прахосмукачка“.