Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
Адвокатът седи до мен. Дори той не се сдържа и поглежда. Докосвам компютърната разпечатка, като се надявам, че телесната ми топлина отново ще събере заедно образите. На снимката сме аз, Джош и Ава и се хилим глупаво на обектива от върха на скала. Облечени сме в дебели палта и обути с ботуши. Децата стоят от двете ми страни и сме се навели срещу силния вятър. Лицето ми отчасти е скрито от разрошените ми коси.
На врата ми е увит шалът на Пол. Чувам, че адвокатът ми въздиша. Мислех си колко мил е Пол, когато ми предложи топлия кашмирен шал. „Аз имам шапка — каза той, докато отваряше багажника на колата, за да извади палтото си. — По-студено е, отколкото мислехме. Вземи шала.“ Той протегна ръце, нахлузи шала на врата ми и ме притегли към себе си. Хванахме се за ръцете, докато залитахме като пияни от силния югоизточен вятър, вървейки към мястото с красивия изглед, твърдо решени да подишаме чист въздух, преди следобед да се заврем в кръчмата. Снимката беше направена през ваканцията между двата срока през февруари на Девънските скали, където Пол иска да бъде разпръснат прахът му.
— Тъй като не отговаряте, аз ще опиша снимката — казва О’Шей за касетофона. — Кейт Форман е снимана с шала, изцапан с кръвта на Мелъди Греъм.
Тя прелиства страница от папката.
— Къде бяхте в понеделник вечерта на осми март?
— Вече ви казах, бях вкъщи.
— Колко коли имате, Кейт?
— Какво значение има?
— Онази вечер Пол е взел едната кола, но вие имате две, нали? Не е на алеята, а я паркирате на улицата.
— Може ли цигара?
— Боя се, че в полицейските участъци не се пуши, Кейт. — Самюълс излиза от стаята. О’Шей се обръща към касетофона и казва: — Детектив сержант Самюълс излиза от стаята. — След това отново насочва вниманието си към мен. — Взехте ли колата онази нощ?
— И да оставя сами децата си?
— Случва се непрекъснато.
— Не съм взимала колата и не съм оставяла сами децата си вкъщи!
— Разкажете ми за работата си, Кейт.
— Какво искате да знаете?
— Вие сте член на екипа, който прави „Отвътре-навън“.
— Имам малка роля и работя предимно у дома.
— Но сигурно познавате много добре Джери Бонакорси.
— Не го познавам. Не съм се срещала с него.
— Отишли сте при него на конните надбягвания в Челтънхам тази седмица и сте го убедили да участва още веднъж в телевизионното предаване „Време за престъпление“. Служебният ви номер е записан в телефона му. Единият от два номера.
Прокарвам ръка по лицето си. Хвана ме.
— Той очарова ли ви, Кейт? Подсказа ли ви някакви идеи? Бонакорси, изглежда, е очаровал всички останали. Той е новият герой на деня по причини, които лично аз не мога да проумея. Не съм почитателка на съдебната система, но бяха прави да го държат толкова дълго в затвора. Не се подвеждам лесно само защото Бонакорси умее да разправя хубави истории с интересен акцент… — Тя подръпва колосания си маншет, раздразнена, че е показала чувствата си. — Нито от него, нито от вас. Гледали сте часове видеозаписи с него, слушали сте го да говори — О’Шей завърта очи към тавана в ироничен жест — за живота, страстите и нрава си. Били сте в идеално положение да извършите убийство.
— Това е абсурдно. Защо ще я убивам, за бога? И защо по този начин? Прекалено очевидно е! Защо ще хвърлям ножа в канала зад дома си, когато в Лондон има стотици контейнери за отпадъци, където мога да го хвърля, докато се прибирам? Същото е и с шала. Защо ще държа такова уличаващо нещо в дома си?
— Детектив сержант Самюълс отново влиза в стаята — казва О’Шей. Той се обляга на стената и пъха ръце в джобовете си. — Защо не ни кажете? — продължава тя. — Мисля, че сте задържали шала и ни казахте за него, за да натопите Пол.
— Безумие!
— Това е идеално отмъщение, нали, Кейт? — О’Шей се навежда към мен и говори тихо. Сложила е твърде много омекотител в прането си и долавям неприятна миризма на теменужки. — Убили сте любовницата на съпруга си, но това не ви е било достатъчно. Искали сте да го накарате да страда и да разбере какво сте преживели…
— Всичко, в което ме обвинявате, важи и за Пол. Той защо не е тук?
— Пол има алиби.
— Да, аз му го осигурих!
О’Шей не откъсва поглед от мен.
— Оказва се, че съпругът ви има друга жена, която поддържа твърденията му. — Тя забелязва, че се намръщвам. — Пол Форман твърди, че е бил с Порша Уедъръл, след като е излязъл от бара онази вечер.