Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
— Охо, ти си буден! — тя подаде глава във всекидневната и изглеждаше почти радостна да го види.
— Яденето ще е готово след няколко минути, можеш да се освежиш през това време.
Той кимна и се отправи спокойно към банята.
Когато се върна, тя му сипа порция шведска наденица на фурна с пюре.
Истинско пюре, от картофи, не на прах. Не беше ял такова от… ами, всъщност не си спомняше откога.
Беше и адски вкусно и той се хранеше с огромен апетит. Тя изчака, докато той излапа първата порция и най-лошият глад беше заситен.
— Ходих горе на вилата — каза тя равнодушно.
— Знам! — отговори той между хапките. — Видях те от разстояние, но нямах желание да се представя на колегите ти — поясни, когато видя въпросителния ѝ поглед. — Истинска бомба ли беше?
Тя го загледа изпитателно в продължение на няколко секунди. Човек можеше да нарече Хенке много неща, страшно много всъщност, но никога не бе бил глупав. Именно това беше проблемът.
Умен, но мързелив. Хитър, но безгрижен. Буден, но без амбиции.
Трябваше да предвиди, че няма да е лесно да го постави на тясно.
— Така изглежда — отговори тя. — Според техника, във всеки случай е имало достатъчно динамекс, за да превърне къщата на леля в подпалки. Между другото, била е поставена под дивана с чувствителен към натиск детонатор, но може би си знаел и това?
Той поклати глава, докато загребваше нова порция. Динамекс, такова използваха в строителството. Добър, стар динамит в модерен вариант.
Същият като този, за който прочете в нета, онзи, който изчезнал от заключения склад във Фисксетра. Частта с детонатора също му звучеше познато, но не можеше да се сети откъде. Почти като нещо, което е гледал на кино. Точно както всичко останало, което му се случваше.
Сякаш целият му живот се бе превърнал в странен филм.
— Говорих с Манге — каза тя и смени тактиката.
Това даде по-добър ефект.
Той спря да дъвче и я погледна разтревожено.
— И?
— Той ми разказа всичко — каза тя и продължи да го гледа в очите.
Промяната се забеляза лесно — от наперен малък брат до изплашено зайче за две секунди.
— Освен това той ми показа някои не особено приятни видеоклипове от един телефон, който си оставил при него.
Той пребледня и вилицата му издрънча в чинията.
— Бека, аз…
— Да?
Тя го погледна подканящо в очакване на продължението.
Но то не дойде.
Вместо това той зарови глава в ръцете си и се прегъна над масата. Звучеше като че плаче. Изведнъж тя вече не знаеше какво да направи. Не беше очаквала тъкмо това развитие. Не го беше виждала да плаче от…
Да, от онази вечер, преди да дойдат полицаите. Тогава я беше разтърсил, беше опитал да я изкара от шока и да я накара да проговори. Онзи път сълзите му бяха от разочарование. Гняв, безпомощност, също така, но не и страх.
Не като сега. Сега изглеждаше толкова уязвим, толкова малък.
Тя внимателно положи ръка върху рамената му.
— Ей, Хенке, спокойно — каза тя с най-мекия си глас, точно както бе правила, когато бяха деца, а той се будеше изплашен от караницата от другата страна на вратата.
— Всичко ще се оправи — прошепна тя и го погали по косата.
Хенке се беше изкъпал, беше използвал дамската ѝ самобръсначка, за да разкара поне основната част от наболата си брада, и беше заел някои от тренировъчните ѝ дрехи, докато неговите се киснеха в течен перилен препарат в кухненската мивка.
„Учудващо на какво са способни малко ядене, основополагаща хигиена и доза съчувствие“, помисли си тя, докато стояха сгушени на дивана ѝ. След като първоначалният ѝ гняв се бе уталожил, всъщност ѝ беше хубаво той да е при нея, да чува гласа му и да знае, че е добре.
Той беше запълнил празнините в разказа на Манге. Как беше намерил телефона, мисиите, фалшивото залавяне и всичко, което бе последвало, след като го бяха изритали от тази забележителна Игра.
За известно време разговорът вървеше бавно, по впоследствие той толкова увеличи скоростта, че думите започнаха да се леят от устата му толкова бързо, че тя едва успяваше да го следва.
Всичко това не звучеше сериозно, което вероятно беше най-умереното изказване на годината… Фалшиви полицаи, луди в гората, самолети, палежи и бомби, само това беше трудно за преглъщане. Но освен това и тайни клубове за залагания, които едновременно играеха игри и изпълняваха поръчкови убийства…
А когато той на всичкото отгоре започна да дрънка за убийството на Палме, Единадесети септември и пожара в църквата Катарина, тя беше принудена да го спре.