Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Накарай ме
Накарай ме - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Накарай ме

Электронная книга - «Накарай ме». Краткое содержание книги:

Джак Ричър обича да пътува. Без определена цел или посока. Не бърза за никъде. Разполага с цялото време на света. Затова странното име на малко градче в прерията е достатъчно да събуди любопитството му и да го накара да слезе от влака. Само за един ден, за един лесен отговор. Но на гарата попада на разтревожена жена. Мишел Чан, някога агент от ФБР, а сега частен детектив, чака партньора си, но той така и не се появява. Местните хора се оказват твърде необщителни, а въпросите стават все повече и повече.
Ричър няма нищо против да помогне в едно случайно започнало разследване. Какво толкова би могло да стане? Съвсем скоро обаче невинната разходка се превръща в зловещо пътуване в сърцето на мрака — от престъпните гета на Лос Анджелис, Сан Франциско и Чикаго до най-скритите нива на киберпространството. Джак Ричър се изправя пред невъобразим кошмар. Но той никога не се е плашил. И никой не може да го накара да спре — да търси отговори и да раздава правосъдие.
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 159
Перейти на страницу:

Последва дългото, несигурно слизане по стръмното стълбище, но когато излязоха на улицата, лимузината разсея и последните ѝ съмнения. Лъскавата черна боя и шофьорът със спретнатия сив костюм най-сетне я убедиха. Това беше служебна кола. Жената беше виждала такива по вечерните новини.

След това Ричър трябваше да избере подходящото място. Бяха отхвърлени множество симпатични кандидатури. Най-сетне се спря на едно кафене в традиционен за Чикаго стил, дискретно реновирано с необходимото уважение, вероятно от внука, който го беше наследил. Предлагаше приятна атмосфера и отговаряше на всичките му изисквания: място за паркиране на лимузината наблизо, места за сядане вътре и телевизор на стената.

Съседката на Маккан изглеждаше доволна от избора. Може би кафенето ѝ напомняше за местата, където беше ходила преди. Тя внимателно се настани в едно сепаре и остави Чан да седне до нея. Ричър зае отсрещното място, като се извъртя настрани, за да изглежда колкото е възможно по-незаплашително.

След като се представиха, стана ясно, че дамата е госпожа Елеанор Хопкинс, вдовица, пенсионирана лаборантка от университета, която беше не само технически грамотна, но и нещо повече: специализираната литература, която ѝ беше позната — много ограничена и специфична, но все пак съществуваща, — беше написана в голямата си част от нея самата или от хора, които познаваше лично. Или които познаваше покрай други хора, или щеше да ги познава лично, ако в някакъв момент от живота си беше започнала работа по някой друг проект. Според думите на жената професионалната ѝ кариера беше съвпаднала с един период, който беше много интересен от гледна точка на техническия прогрес.

След това жената им обясни, че Питър Маккан живеел в тази къща от много години и двамата се били сближили по един практичен съседски начин. Беше го видяла за последен път преди три-четири седмици. Това не било необичайно. И не давало основания за тревога. Тя излизала много рядко и било въпрос на чисто съвпадение да го срещне в коридора. А в последно време той и без това отсъствал често, понякога за по няколко дни. Жената не знаеше къде е ходил. Никога не го била разпитвала. Все пак му била съседка, а не сестра. Да, той не бил щастлив човек. Животът често се обръща по този начин.

Телевизорът в кафенето показваше местните новини. Ричър го следеше с периферното си зрение. Госпожа Хопкинс си поръча кафе и парче кейк, а Чан ѝ обясни, че е възможно господин Маккан да се е замесил в някакви неприятности. Неизвестни неприятности. Дали тя не знае нещо?

Жената не знаеше нищо.

— Изглеждаше ли разтревожен от нещо? — попита Ричър.

— Кога? — попита госпожа Хопкинс.

— В последно време.

— Бих казала, че да.

— От колко време насам?

— Може би през последните шест месеца.

В далечината навън се чуха сирени и приглушените вибрации от витлата на хеликоптер на около километър и половина от тях.

— Знаете ли нещо за проблемите на господин Маккан? — попита Ричър.

— Не. Почти не сме разговаряли на лични теми.

— Бяха ли свързани със сина му?

— Може би, макар че ситуацията със сина му беше по-скоро неизменна.

По телевизията се виждаше кадър от хеликоптер, който показваше зелени поляни. И дървета. Някакъв парк.

— Какъв беше проблемът със сина му? — попита Ричър.

— Не сме навлизали в подробности — отговори госпожа Хопкинс.

— Знаете ли, че беше наел частен детектив?

— Знаех, че възнамерява да предприеме конкретни действия.

— За какво?

— Не знам.

— Разговаряхте ли по технически въпроси? Като се имат предвид вашата професионална биография и неговият очевиден интерес към тази тема?

— Да, често разговаряхме по технически въпроси. Понякога на кафе и парче кейк. Както в момента. Обсъждахме заедно различни теми. Това ни доставяше голямо удоволствие. Аз му помагах да схване как са изградени основните структури, а той ми помагаше да разбера за какво се използват в момента.

— Може ли да се каже, че основният му интерес беше технически?

— Мисля, че не, но със сигурност имаше технически аспекти.

— Беше ли нещо, свързано с интернет?

На екрана на телевизора под нестабилната картина към парка се появи надпис, който гласеше: „Жертва на огнестрелно оръжие в парка“.

Възрастната дама вдигна поглед към телевизора и отбеляза:

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)