Беззвездна нощ

И реших — ще отида в Мензоберанзан, ще открия истината и ще сложа край на заплахата, пък ако ще това да ми струва живота!

Какъв глупак съм бил!

Гордостта ми нашепваше, че аз съм отговорен за смъртта на Уолфгар и пак тя ме убеждаваше, че аз трябва да оправя нещата. Единствено самонадеяността ми попречи да говоря открито с приятеля си, кралят на джуджетата, който можеше да свика войската си и заедно да отблъснем нападението на Мрачните.

Едва там, върху скалната тераса на Острова на ротите, осъзнах, че е дошъл моментът да отговарям за дързостта си; по-късно научих, че и други, скъпи на сърцето ми същества, също ще трябва да плащат за моите грешки.

Колко е мъчително, когато видиш жалката ти самонадеяност да причинява такива страдания и загуби! Гордостта те мами към сияйни върхове… където веят свирепи вихри и да се върви напред е мъчително тежко. Върхове, от които се пада дълго и болезнено.