Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
— Получихме тази картина от космическия телескоп „Азимов“ — каза Йейтс. — Поддържаме връзка с него, за да можем да следим движението на облака. Настоящата ни позиция е тук.
Малка ярка точка засия на около една четвърт от предния край на облака.
— Ако облакът продължи да се движи със сегашната си скорост — обясни Йейтс, като продължаваше да сочи червената точка, — ще изминат още четири седмици, преди опашката му да се отдалечи от нашата планета.
— Дайте пак, пак! — нареди сър Чарлз Ходжисън и извъртя стола си, за да погледне телевизионния оператор.
— Дадено — кимна Брад Търман и се усмихна. После докосна една от иконите на екрана и записът се върна към началото. Мощният предавател на остров Орфиъс излъчваше повторно песента с благопожелания към облака, записана от сър Чарлз и последователите му. В помещението, разположено непосредствено до главното убежище, имаше три мощни генератора, които осигуряваха постоянна енергия за предавателите, както и за пречиствателните инсталации на въздуха.
Милиардерът, фантаст и гуру на цяло едно поколение работеше с трима от най-способните си инженери. Задачата им беше да излъчват постоянен поток от информация към сърцето на космическия облак. Сър Чарлз бе абсолютно сигурен, че всеки момент ще открие способ за общуване с облака и странното извънземно създание, което го обитаваше. Освен това бе изпълнен с увереността, че съдбата му е отредила да е първият, който ще поздрави госта с добре дошъл. Бедата бе, че напоследък не му идваха нови идеи.
— Ей, какво става? — неочаквано попита Търман и започна да натиска копчетата. — Нещо не е наред!
Сър Чарлз Ходжисън стана, отиде при пулта и се наведе към монитора. На него едновременно мигаха десетки предупредителни светлинки.
— Задействаха се всички вирусни аларми! — извика Търман. — По дяволите, подложени сме на масивна атака!
— Бързо — нареди Ходжисън. — Излизайте навън. Прекъснете всички външни връзки от острова — кабели, радио, микровълнови, всичко. Веднага!
17.
— Изключете микрофоните — нареди доктор Ото Крамър веднага щом зърна разчорления Бил Дънкан на прага на Виртуалния боен център.
— Какво става, по дяволите? — попита Бил. — Не успях дори да мигна.
Крамър се надигна от креслото, улови компютърния психолог за лакътя и го отведе в дъното на помещението.
— Извинявай, че те безпокоя, но имаме проблем с Джеръм — прошепна той и вдигна ръка, понеже забеляза, че Бил се готви да каже нещо. — Не се безпокой, той не може да ни чуе. Заповядах да изключат микрофоните. Виж, той все още е под контрол, но започва да се държи странно.
— Странно? — повтори Бил. — Какво искаш да кажеш?
— Ами… — Крамър хвърли поглед през рамо към останалите. — До момента успя да изключи деветдесет и пет процента от предавателите, но внезапно спря работа. Доколкото успяхме да установим, наредил е на всичките си копия да преустановят дейността си.