В морските дълбини
- Автор: Доннелли Дженнифер
- Серия: Сага за вода и огън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542714552
- Жанр: Мифологическое фэнтези
Электронная книга - «В морските дълбини». Краткое содержание книги:
– Да си чувала за положително мислене, mina? – раздразнено попита Ава.
– А ти да си чувала за логично мислене? Как точно ще го убием? Ще се промъкнем незабелязано до него ли? То има осем ръце! С очи на тях! Никога няма да успеем да го доближим – разгневи се Астрид.
– Тогава какво да правим? Да си вървим вкъщи? Да плуваме с пасажите, да пазаруваме и да се преструваме, че всичко това не се е случвало, така ли? – попита Линг разгорещено.
– Да! – кресна Астрид.
– Чакайте, успокойте се. Да си поемем дълбоко дъх и да видим какво знаем – предложи Бека.
– Което е, хм, я да видим... Нищо! – викна Астрид. – Не знам как изглеждат талисманите. Не знаем къде са. Не знаем къде е чудовището или какво точно е то.
– Знаем, че... – започна Бека.
– Че ще ни нарита опашките! – каза Астрид. – Абадон е избил хиляди хора! Потопил е цял остров!
– Ще ти бъда благодарна, ако спреш да ме прекъсваш – заяви Бека.
– А аз ще ти бъда благодарна, ако спреш да се държиш като побъркана.
– Невероятно си груба.
– А ти си заблудена.
– Стига сте се карали, моля ви – включи се Серафина, опитвайки да задържи групата единна. – Това не ни помага.
– Права си, не ни помага – съгласи се Астрид. – Защо вместо да се караме, просто не изтровим всички и проблемът ще се реши? Нали така правите по вашите води?
– Ей! – възкликна Линг – Стига вече!
– Астрид, премина всякакви граници! – скара ù се Ава.
Астрид обаче не ги слушаше. Вбесена, Серафина започна да отвръща на обидите ù. Останалите заговориха едновременно, гласовете им се извисиха до викове. След няколко минути всички спореха, крещяха и пляскаха с плавници една срещу друга.
– Изморена съм. Оставям ви засега – заяви Вража внезапно. В гласа ù звучеше поражение. – Послушничките са ви приготвили храна и легла.
Тя се обърна и заплува към вратата.
– Благодаря ти, Бабо Вража, но на мен легло няма да ми трябва. Тръгвам си – каза Астрид.
Вража се завъртя и прониза Астрид с поглед.
– Орфео е имал огромна сила, дете. Най-голямата, която светът някога е виждал. Трябвало е да избира как да я използва. Той е избрал да я използва за зло. Магията е това, което ти правиш с нея.
Гневното изражение на Астрид се пропука и падна от лицето ù като лед от глетчер, разкривайки неподправен страх.
– Но Бабо Вража, ти не разбираш! Аз нямам избор! – каза тя.
Беше закъсняла. Вража вече бе излязла от стаята. Вратите се затвориха след нея.
Шестте русалки останаха сами.
Четиридесет и четири
Серафина погледна Астрид.
– Това пък какво беше? – попита тя.
– Нищо – сопна се Астрид. – Е, почти ми беше приятно, момичета. Успех.
Тя се опита да отплува от кабинета на Вража, но две жаби с копия ù препречиха пътя. Изчакаха, докато спря да вика, след което една от тях заговори.
– Можеш ли да ми кажеш какво казва? – попита тя Линг.
– Съжалявам. Не говоря tîngjй.
– Tîngjй? Това пък какво е? Стражите не говорят tîngjй. Говорят амофобски.
Линг се усмихна ангелски.
– Tîngjй значи кретен. И не говорех за стражите.
– Извинявай – каза Астрид сковано. – Би ли била така добра да ми кажеш какво каза жабата, моля?
– Каза „Ще останеш там, където е казала Баба Вража. В мрака дебне опасност. Тук ще си на сигурно място“.
– На сигурно място, да, сигурно – измърмори Астрид и се вторачи в Серафина. – Стига да не ям нищо.
Серафина премълча, но перките ù настръхнаха.
Появи се млада речна вещица и поведе русалките към някакво подобие на апартамент. В едната стая имаше кръгла каменна маса за хранене и столове, в друга бяха приготвени легла. Две вещици донесоха храната и шестте русалки седнаха на късна вечеря. Храната беше проста, но прясна и вкусна: осолени жабешки яйца, мариновани водни паяци, тлъсти пиявици във водораслов сос и салата от блатна трева, поръсена с хрупкави водни бръмбари.
Когато се наядоха, Ава нахрани с остатъците Бебе, а Серафина, Нийла и Бека раздигнаха съдовете. Линг извади плочките с букви, които Лина ù бе подарила, и започна да прави думи. Астрид извади от торбата си топка за кабалабонг и взе да я подхвърля към стената. Топката отскачаше със звук туок-туок-туок в равномерен ритъм.
Нийла изпя заклинание за засилване на светлината в стаята. Вместо обаче да светнат по-силно, магмените лампи потъмняха.