Танц с плащове

Обикновено през дъските на преградата в другия край на проходите се процеждаше светлина. Но тук бе тъмно.

Велиана опипа около себе си, намери лост и го дръпна. Разнесе се стържене. Прилив на въздух показа отместването на капака.

Сега се изясни причината за липсата на светлина: жената се бе озовала в обширно мазе. Макар да знаеше пътя до това укритие, Велиана не бе идвала тук.

Нищо чудно, че Джеймс е избягал именно тук. Това място изглежда огромно.

Самото мазе не беше осветено, но от дясната й страна светлееше стълбище, към което тя се отправи. По пътя едва не се препъна в някакъв сандък. Тя стисна зъби, за да задържи нова ругатня.

В подножието на стълбището Велиана погледна нагоре. На рамката на вратата се бе облегнал мъж, застанал с гръб към мазето.

— Накарайте Джек да хвърля отново! — викна той. — Прекалено оживено ги разклащаше. Сигурно ги е заменил с подправени!

Едновременно с последните думи кинжалът на Велиана се притисна към гърлото му. Тя бе успяла да се изкачи напълно необезпокоявана.

— Небрежният постови е мъртъв приживе — процеди тя и грубо извърна главата му към себе си. Крадецът се вцепени.

— Здравей, Вел — нервно се усмихна мъжът. — Радвам се да видя, че отново си сред нас и си си възвърнала веселието.

Велиана го познаваше, естествено. Това бе Джори, калпаво попълнение, най-вероятно дължащо издигането си на липсата на други кадри.

— Махни се от пътя ми. — Тя го блъсна встрани. Неколцина гилдичари скочиха от масата си. Двама от тях сграбчиха кинжали, а останалите просто се вторачиха.

— Ти би трябвало да си мъртва — каза онзи, стискащ зарове в ръката си. Явно това бе Джек, върху когото тегнеше подозрение в измама.

— Съжалявам, че ви разочаровам. Къде е Джеймс?

— Какво е станало с лицето ти? — попита един от крадците. Велиана подмина въпроса му.

— Горе е — отвърна Джек.

— Запалете факли и ги разпръснете от мазето. И двама да останат на пост. На пост, а не на върха на стълбите, с гръб към тайната врата, просещи си болт в сърцето. Някой наблюдава ли главния вход на сградата?

— Само Гари — рече друг. — Всичко е спокойно. Гилдиите започнаха да ни оставят на мира, след като Джеймс се съгласи да участва в замисъла на Трен.

Велиана застина.

— Съгласил се е? Кога?

— По-рано тази сутрин — каза Джори. — Къде беше, Вел?

Тя тръсна глава, може би в опит да подреди мислите си.

— Не сега. Трябва да говоря с Джеймс. Вървете да пазите при вратата. И един да обхожда прозорците.

— Защо? — поинтересува се един шишко от ъгъла.

— Защото Трен знае, че сме тук — отвърна Велиана. — И няма да ни остави на мира, нито сега, нито когато и да било.