Фатална жена
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #14
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1734-5
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фатална жена». Краткое содержание книги:
Ден по-късно Рик Джесъп е мъртъв, а Моузис Магуайър е основният заподозрян в разследването. Дизмъс Харди се заема със защитата на шурея си. Нещата се усложняват допълнително, тъй като Магуайър отново започва да пие.И ако влезе в затвора, може да се разприказва за стари тайни, които ще съсипят кариерата на Харди и на най-близките му приятели.
Магуайър пристъпи леко напред с вдигнати ръце.
— Спокойно, спокойно, спокойно — каза той и се обърна към клиентите. — Няма за какво да се притеснявате. Няма проблеми. Ето идвам, както наредихте. С какво мога да ви помогна?
Брейди въздъхна облекчено и извади лист хартия.
— Моузис Магуайър. Това е заповед за вашия арест заради убийството на Ричард Джесъп. Имате право да запазите мълчание. Ако се откажете от това право, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас…
Магуайър не спираше да говори. Брейди и Шър размениха няколко знака на тайния си език и решиха, че няма да се опитват да го спират.
— За какво са ви тия белезници — продължаваше той. — Дяволски тесни са, направо ме премазват. Стига бе, хора, никъде нямаше да избягам. Сам излязох пред бара. Ето ме, готов съм да сътруднича, а задните врати и без това са заключени. Няма къде да ходя, дори и да искам. Може да отбиете встрани и да махнете белезниците. Хайде де. Брейди? Следовател Шър? Хайде де! Мамка му!
Бяха го закопчали и го бяха тикнали на задната седалка в паркираната на „Линкълн Уей“ кола. Оставиха един от патрулиращите полицаи да го наглежда и казаха на клиентите да си ходят. Барът щеше да е затворен, докато не го претърсеха.
Шър се доближи до Дейв. Беше му казала да си допие бирата и да я изчака. Беше взела трите му имена, адреса и телефонния номер, тъй като той щеше да е техният свидетел за шилелага, който така и не откриваха никъде. Дейв не беше особено щастлив от новата си роля, но на Шър ѝ се струваше, че неприязънта му се дължи на нещо повече от неудобството да си намери друг бар, където цял ден да се налива с бира.
— Наистина ли смятате, че имате доказателства срещу мен? — не спираше Моузис от задната седалка на колата, докато пътуваха към центъра. — Къде е оръдието на убийството? Не съм убил ситния кучи син, нищо че си заслужаваше да го пречукат и се радвам, че е пукнал.
Той си пое дъх и продължи:
— Направо си нямате представа как ще ви подреди Глицки. С него сме приятели от двайсет години. Вярвайте ми, че няма начин да позволи да ме съдят. Хич не се и притеснявам. Вие двамата само си губите времето, вместо да търсите някого, когото да обвините с истински доказателства.
Никой сякаш не му обръщаше внимание.
— Ей, вие имате ли деца, бе! Нямате, а? А какво си мислите, че щяхте да направите, ако имахте дъщеря и някакъв дребен боклук първо я пребие, а после я изнасили? Щяхте ли да седите и да въртите палци? Стига бе, вие сте ченгета. Щяхте да отидете и да оправите нещата, нали? Нали! Ще ми кажете ли, че ей така щяхте да си седите? Защото понякога законът не решава проблема. Някакъв лайнян нещастник щял да полежи малко в затвора — това е нищо в сравнение с времето, което ще е нужно на моето момиче да превъзмогне онова, което ѝ е причинил. Това честно ли е? Смятате ли, че е честно? Правилно ли е?
Обратно в центъра Брейди поведе Магуайър нагоре по стълбите на Съдебната палата, за да започнат да действат по ареста. Шър извади диктофона изпод седалката си, провери дали е записал всичко, което Магуайър наприказва по пътя, и прослуша записа още веднъж, за да се убеди, че нито тя, нито Брейди бяха казали и думица, за да го подтикнат. Доволна от себе си, Шър занесе диктофона в кабинета на стенографките, за да го свалят на хартия и да го приложат към документите по делото.
22
Преди четиринадесет години Сам Дънкан и Уес Фарел се бяха срещнали в „Малката детелина“ и пак там бяха станали гаджета, затова Уес прие като обнадеждаващ знак, че тя го помоли да се срещнат в бара след работа. От друга страна, това беше публично място и този факт можеше да се интерпретира като предпазлив ход от нейна страна, явно се боеше от сцени, които със сигурност щяха да се разиграят, ако тя скъсаше с него. Вярно, подобно нещо се беше случвало поне веднъж, дори два пъти, ако се брои и онзи път, когато Сам внезапно си тръгна след някакъв спор по въпрос, чиято същина се губеше в мъглите на времето, но без съмнение беше нещо за непоправимата липса на чувствителност у Уес. Винаги за това спореха.
Сам се беше изнесла след разгорещения им разговор за Британи Магуайър на покрива и катастрофалния му край. Сега живееше при майка си. Мисълта, че поне ще я види отново и ще може да защити позицията си, подсилена от доводите на Глицки, че Сам всъщност е бясна на себе си, му даваше крехка надежда, но и леко се притесняваше от нежеланието ѝ да говорят по телефона.