Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
– Да, така пише.
– Добре.
Сега Молто показва на екрана становищата на съдия Хамлин и съдия Мейсън по случая „Харнасън“, където също е отбелязано, че арсеникът, както и много други вещества, например МАО инхибиторите, не фигурират в тестовете при аутопсия.
– Чели ли сте становището на съдия Хамлин?
– Да, господин Молто. Няколко чернови.
– Значи трябва да знаете, господин съдия, че евентуално предозиране на фенелзин не би трябвало да бъде установено при рутинен токсикологичен тест. Точно както с арсеника, използван за убийството на любовника на господин Харнасън.
– Подвеждащо – възразява Стърн.
Съдия И поклаща глава, сякаш казва: „Чудо голямо“, но отсъжда:
– Приема се.
– Добре, нека да го кажа по следния начин, съдия Сабич: Не отровихте ли жена си с фенелзин, знаейки, че той няма да бъде засечен при рутинен токсикологичен тест, и надявайки се смъртта ѝ да бъде приписана на естествени причини?
– Не, господин Молто, не съм го направил.
Томи замълчава, прави няколко крачки напред-назад. Основният въпрос, както обичат да казват в по-старите съдебни становища, е повдигнат.
– Така, господин съдия. Сигурно чухте показанията на полицай Крилик, който е събрал съдържанието на аптечката на жена ви в деня след смъртта ѝ.
– Спомням си, че полицай Крилик ме попита дали може да вземе лекарствата, вместо да инвентаризира аптечката на място, и аз му разреших.
– Би било подозрително, ако бяхте отказали, нали, господин съдия?
– Казах му да прави каквото сметне за добре, господин Молто. Ако исках да попреча на някого да изследва шишенцата с медикаменти, сигурен съм, че щях да измисля основание, за да го накарам да ги опише на място, а не да му ги давам.
На масата на обвинението Джим Бранд докосва брадичката си и завърта пръстите си към Молто. Дава му знак да продължава. Баща ми току-що отбеляза точка.
– Да дойдем на основното, господин съдия. Това са важи отпечатъци, снети от шишенцето с фенелзин от аптечката на жена ви, нали?
Томи казва номера на доказателството и един стажант от прокуратурата пуска няколко диапозитива, на които се виждат златни отпечатъци на лъскав син фон. Гравирани със злато, те приличат на реликва от Ноевия ковчег.
– Така твърди доктор Дикърман.
– Господин съдия, всички чухме мнението му, че това са вашите отпечатъци, но искам сега пред съдебните заседатели… – Томи прави широк жест с ръка, посочвайки хората зад него – … искам да кажете дали признавате, че вашите отпечатъци са били върху фенелзина на жена ви.
– Аз редовно вземах лекарствата на Барбара от аптеката и често ги подреждах в шкафчето. Нямам основание да се съмнявам, че това са моите отпечатъци. Спомням си, господин Молто, че един ден през седмицата преди смъртта ѝ заварих Барбара да работи в градината. Ръцете ѝ бяха мръсни и тя ме помоли да ѝ покажа шишенцето, което бях купил, и после да го прибера в аптечката ѝ, но не си спомням дали е било това с фенелзина.
Молто се подсмихва едва забележимо, сякаш намира това обяснение за твърде удобно.
– Твърдите, че отпечатъците са останали от деня, когато сте показали шишенцето на жена си, така ли?
– Само казвам, че е възможно.
– Да поразсъждаваме по-задълбочено, господин съдия. – Томи се връща при масата на обвинението и взема въпросното шишенце, запечатано в найлоново пликче. – Това е веществено доказателство едно, шишенцето с фенелзин, което сте взели от аптеката четири дни преди смъртта на жена си. Казвате, че сте ѝ го показали. Така ли?
Томи хваща шишенцето и го показва на баща ми.
– Да. Ако е било фенелзинът, а не нещо друго.
– Държа шишенцето с десния палец и показалеца си, нали?
– Да.
– И десният ми палец сочи надолу към етикета.
– Да.
– Ако погледнем отново веществено доказателство едно А обаче, отпечатъците, проявени от доктор Дикърман, три от четирите отпечатъка, на десния ви палец, на десния ви показалец и на десния ви среден пръст – всички те сочат нагоре към етикета. Нали, господин съдия?
Баща ми поглежда диапозитива. Кимва и съдия И му напомня да потвърди с думи за протокола.
– Трябваше да бръкна в чантата, за да извадя шишенцето, господин Молто.
– Да, но отпечатъците са върху дъното на шишенцето.
– Може да се е обърнало в чантата.
– Всъщност, господин съдия, доктор Дикърман подробно обясни, че всички тези отпечатъци показват, че сте стиснали шишенцето здраво, за да можете да отвъртите капачката, която е защитена срещу случайно отваряне от деца. Чухте ли тези показания?