Отпор [bg]

— Най-Добри Врагове — отвърна тя и сви рамене. — Както и да е, да се държим и ние мило с тях. Ще ни бъде по-приятно.

— Особено ако никой от тях не се хвърли да те целува — подметна Арчър.

Кити прибра косата си на опашка, погледна го укорително, а от мен заструи огнена топлина.

— Трябва ли да ми напомняш?

Той се ухили, а аз исках да го цапардосам. Обзе ме гняв и бях готов да натроша нещо, проклетата основа се държеше безсрамно.

— Отивам да внеса багажа — предложи той.

Изгледах го кръвнишки.

— Да, така ще е най-добре.

Той излезе от стаята, а Кити дойде при мен. Без да каже дума, сложи ръце на гърдите ми, протегна се и ме целуна нежно. Яростта ми се изпари на мига.

Притиснах се до нея, вплетох пръсти в косата й, а тя отново ме целуна. Вкусът й отново ме отнесе; захапах леко долната й устна и тя простена.

Арчър се покашля.

— Ама вие пак ли?

Бавно се отдръпнах и го изгледах свирепо. Тя притисна лице до гърдите ми.

— Няма ли къде да идеш?

— Ами не знам. А вие? Какво ще кажете за една от спалните горе? Имат си врати и всичко останало? Хей! Това би било…

С Арчър го усетихме едновременно. Сетивата ми се изостриха и ме обзе странно чувство. Отдръпнах се от Кити и изругах тихо.

— Какво има? — попита тя.

Арчър се обърна към вратата и пусна саковете.

— Тук има луксианци.

— Не — възкликна тя и си пое дъх. — Дали са дружелюбни…

Големият прозорец на хола се пръсна. Парченцата стъкло и пластмаса се превърнаха в малки, но убийствени снаряди. Кити се наведе, вдигна ръце, за да предпази лицето си, а аз минах напред и призовах Извора, за да отблъсна взрива от остри парчета.

Падаха на сантиметри от нас.

— Мисля, че това е отговорът, Кити.

Тя се надигна със стиснати юмруци.

— По дяволите. Исках само да си взема душ, да дремна и да хапна нещо!

Арчър плъзна поглед към нея.

— Е, струва ми се, че това…

През прозореца влезе луксианец — неясен силует от ярка светлина. Аз се втурнах напред, блъснах се в него и в същото време се трансформирах. Двамата се стоварихме в едно кресло. Краката му поддадоха под тежестта ни. Разкъсахме облегалката и пълнежът се разлетя във въздуха. Палмата също бе пометена.

Паднахме на пода. Аз се отдръпнах назад и ударих луксианеца в гърдите, отприщих Извора с мощен удар в сърцето на кучия син, изпичайки го отвътре.

Светлината отслабна, а аз станах и се обърнах. Колко са?

Не знам. Кити пое към антрето.

Върнах се в човешкото си тяло и я настигнах. В следващата секунда външната врата излетя от пантите и се заби в отсрещната стена.

Разбрах, преди да погледна.

На прага в човешкия си облик стоеше сестра ми. Огледа ни и се усмихна зловещо.

— Пипнах ви.