Убийствена красота

— Заповядайте. — Жената се отдръпна, за да им направи място да минат.

Те влязоха в стаята, оглеждайки скъпото обзавеждане. И на двамата им беше ясно, че господин Акопов не е беден и може да си позволи и скъпо обзавеждане, и хубава млада жена.

— Ако позволите, ние ще седнем.

— Разбира се. Заповядайте, ето тук, на масата.

Мъжете седнаха. Турецки извади диктофон. Жената седна на един стол, прегръщайки коремчето си, сякаш притискаше до себе си още невидимото дете.

— Моля ви, представете се — каза Турецки.

— Татяна Андреевна Акопова. Какво се е случило? Нещо с Евгений? Аз цяла нощ не съм спала. Знаете ли нещо за него?

— Тъкмо затова сме дошли, за да изясним къде би могъл да изчезне мъжът ви. Това на раклата сватбената ви снимка ли е?

— Да.

В дървената рамка сияеше усмивката на нагиздената булка, хванала под ръка чаровен чернокос господин, с красиво, добре гледано лице. Младоженецът, както е прието, беше в строг черен костюм. Той едва стигаше до рамото на младоженката.

— Татяна Андреевна, аз разследвам дело за убийство. Мъжът ви…

— Женя са го убили? — изкрещя жената.

— Не, това е друго убийство. Мъжът ви ни интересува като възможен свидетел или…

— Убили са го като свидетел?

— Успокойте се, не съм казал нищо подобно. Сега ще включа диктофона. Моите въпроси и вашите отговори ще бъдат записани. Това е официално даване на показания. Трябва да знаете, че според действащото законодателство…

Изговаряйки задължителния текст, Турецки натисна копчето.

— Татяна Андреевна, кажете, моля ви, кога излезе от дома ви вашият мъж, Евгений Леонидович Акопов, преди да изчезне?

— Вчера. Около девет сутринта.

— Къде отиде?

— На работа.

— Той работи и през почивните дни?

— Да. Доста често. Евгений притежава верига от магазини „Компютърен рай“. През почивните дни търговията е най-активна. И той смята за необходимо, както се изразява, „да държи ръката си върху пулса“.

— Той казал ли ви е, че ще се забави? Имаше ли някакви планове за вечерта?

— Обади ми се от работата и каза, че ще се върне вкъщи към девет вечерта. Но не се върна. Не знам защо, но не беше си взел джиесема. Обадих се в работата му. Охраната ми каза, че Евгений Леонидович си е тръгнал в седем и тридесет вечерта. Не си взел колата. Казал, че иска да се разходи.

— Къде и защо, не е ли споменавал?

— Не, разбира се. Защо му е да споделя с охраната.

— А на вас?

— И на мен не ми е казал нищо такова. Аз обаче чух, че иска да се види с някого.

— Така ли? Разкажете за това по-подробно.

— Това стана сутринта същия ден, тоест вчера. Женя беше в кухнята, а аз тъкмо ставах. И чух, че той говори по телефона. И се кани да се срещне с някого вечерта, към осем.

— С кого? Не нарече ли събеседника си по име?