През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Тогаз Най-възвишеният заговорил на обречения град, казвайки:
— Какво сторихте вие? Захвърлихте дадените ви от Мен дарове като ненужни и подирихте единствения дар, що ви бях запретил. Глупаво дирите свое владение: кой сред вас със собствените си ръце е сътворил свят или обитателите му? Дирехте силом да се сдобиете с вечен живот, когато той бе достъпен от Десницата Ми. Глупци! Не знаете ли, че самият въздух в Долината е пропит с пръските на фонтана, що поставих сред вас? Всеки ден вдишвате вечен живот — този фонтан ви запазваше досега. Този, що отпи от фонтана, този, що ще назова Рушител, нивга не ще умре. Не ще взема от него дара на фонтана. До края на времето ще бъде измъчван той от силата на тялото си, сила, която не може да владее, която ще разруши духа му, душата му и ума му, дордето запазва тялото непокътнато вовеки веков. Дарението е тъй негово наказание — желанието му е изпълнено; не Ми е вече подвластен и ще изгуби всички дарове, които му бях дал, запазвайки единствено онзи, що открадна от Мен.
А сега, люде от Долината, чуйте присъдата Ми. Недоволството Ми към Съвета на водителите е туй: защо не се вслушахте в словата Мои? Не потърсихте отговорност от подстрекателите на бунта, грижейки се само за собственото си мнение. Макар самите вие да не се бунтувахте, в непокорството си се изправяте срещу Мен. Тъй губите правата си над водата от този фонтан, а Огънят на живота във вас ще угасва, за да бъде предаден на друго поколение. Ще бъдете прокудени от Долината и много години ще оцелявате сами в света, преди отново да ви посетя с Присъствието Си. Нищо не ще вземете със себе си, ни реликва, ни свитък да ви напомня за радостите на миналото, че Долината и всичко в нея ще унищожа. Символът на единство между клановете и родовете ви ще бъде символът на Моя гняв срещу всяко зло — пламтящата стрела, що ще назова Джугом Арк, Стрелата на единението. Ако някога бъде представена пред Съвета, знайте — задава се борба. Без единството, която тя символизира, не ще оцелеете да видите деня на своето избавление. Давам я в ръката на Аркос от Ландам, който ще избере достоен пазител за стрелата.
Един клан запазва Моето благоразположение; в памет на Стейн от рода Сайуиз, кланът Рехтал ще пророкува думите Ми в бъдните дни.
Над тези в Долината, що последваха Рушителя с непокорство в сърцата си, издигам Десницата Своя във възмездие. Противящите се на волята на Най-възвишения ще умрат.
Фигурата вдигнала дясната Си ръка над главата Си и силно земетресение разклатило Долината, разцепвайки Площада на дъгата на две. Той протегнал пръст на десницата Си и посочил към Съвета на водителите от другата страна на димящата пропаст, та заговорил с горест:
— Вървете! Спасявайте живота си, че не ще оцелеете в задаващата се разруха.
И Най-възвишеният извърнал лице от онези в краката Си, та изчезнал.
Съветът и следовниците им се обърнали и побягнали далеч от ужасното място, оставяйки Каннуор и останалите. Всеки се покатерил по стръмните стени на Долината в североизточната част на града. Силни трусове се разнасяли, докато бягали и гърчовете на земята повалили мнозина. Огромни цепнатини зейвали, а огън и пушек бълвали от тях, заливайки прахта. Имало много такива, които в ужаса си се хвърляли в тези огнени пропасти или се препъвали в огнените реки. Съпроводени от звуците на изтормозената земя и миризмата на сяра, те се изкачили по стената на Долината по тясна пътека и оцелелите се събрали на ръба, за да гледат разрухата й.
Всичко било закрито от дим и пушек, светът гърмял в ушите им. Най-зорките съзрели огромна водна стена да залива Долината от юг. Пред очите им тя обгърнала могъщия град Дона Михст, та Кулата на боготворението и Залата на науката престанали да съществуват. Водите се разделили на две и последвали ръкавите на долината вляво и вдясно. Хълмът на оцелелите се разтресъл от ударите на вълните, когато водата минала покрай него. Дордето водата се изливала в процепите по земята, рев и мъгла се издигнали над Долината, вдигайки се над главите им и милостиво закрили последните сцени на разруха. Макар приглушени от мъглата, звуците му не затихнали в продължение на няколко часа, бавно зачезвайки в неприветлива тишина.