Били Стрейт [bg]

28.

Изнизвам се от парка и тръгвам надолу по „Лос Фелиз“, като гледам да съм колкото може по-далеч от светлините.

Никой не се разхожда тук, само коли профучават. „Лос Фелиз“ свършва и след него започва „Уестърн“, а там вече наркоманите и проститутките са навсякъде. Завивам надясно по „Франклин“, защото там е по-тъмно, има само жилищни кооперации. Не искам да вървя по булеварда.

Тази вечер няма много хора навън, а тези, които са излезли, не личи да ме забелязват. Виждам двама мексиканци да се навъртат край ъгъла в сянката на стара тухлена сграда. Сигурно правят сделка с наркотици. Пресичам улицата и те ме поглеждат, но не казват нищо. След една пресечка кльощава проститутка с бяла коса на клечки и светлосини тениска и шорти излиза от един апартамент с малка чантичка в ръка. Забелязва ме, очите й светват и казва: „Хей, малкия“ с пиян глас и ме повиква с показалеца си. Дребна е, почти момиче, не изглежда много по-голяма от мен. „Чукане и смукане, трийсет“ — казва тя и тъй като аз не спирам, добавя: „Да ти го начукам, педал такъв“.

Следващите няколко пресечки не виждам никого, после се появява още една проститутка, по-стара и по-дебела, която не ми обръща никакво внимание, само стои, пуши и гледа колите. После трима едри чернокожи с бейзболни шапки и изсулени панталони излизат от сянката, виждат ме и се споглеждат.

Чувам ги, че си казват нещо и пак пресичам улицата, като се опитвам да изглеждам спокоен. Чувам смях и стъпки, обръщам се и виждам как един от тях ме гони и почти ме стига.

Забързвам крачка и побягвам, той също. Краката му са дълги и ръцете му са протегнати напред, сякаш иска да ме сграбчи.

Побягвам през улицата, отсреща идва една кола, която трябва да извие, за да не ме сгази. Шофьорът ръкомаха и крещи: „Шибан идиот!“, а аз още бягам, но чернокожият е спрял.