Кървава разходка [bg]

Кимнах.

— Какво ви отведе в колибата на Пийк?

— Проклетата кръв, разбира се. Следата изтъняваше, но водеше надолу към задното стълбище и към задната врата. Засъхнали дири и петна, но човек все пак можеше да разбере, че са отпечатъци от гуменки. Продължаваха може би още няколко метра по пътечката, после изчезваха. В този момент аз не знаех, че вървя след Пийк, а само, че трябва да стигна до колибата. Гуменките бяха точно зад вратата на Пийк. Една продавачка от лавката каза, че преди няколко седмици Пийк се е опитал да ги отмъкне и когато го заловила, той започнал да говори нещо неразбираемо и платил нещичко, тъй че тя му оставила проклетите гуменки. — Хаас свирепо ме погледна. — Там беше бедата! Всички бяха твърде добри към него. Скиташе из града и изглеждаше ням и безсловесен; ние не бяхме имали истинско престъпление в Трийдуей, не разбирахме какво всъщност представлява той. Това беше съвършено мирно място, затова и човек като мен, който работеше на половин ден, можеше да бъде законът. Най-вече трябваше да помагам на хората да се оправят, да проверявам дали е заключено, да внимавам някой да не се качи в колата си, когато е кьоркютук пиян… Бях по-скоро нещо от рода на социален работник. Но Пийк… той винаги е бил странен. Всички ние бяхме прекалено доверчиви, дявол да го вземе!

Ръцете му яростно се размахваха. Трябваше да му дам време да си поеме дъх. Попитах:

— Когато затвориха Трийдуей, какво стана с архивите на града?

— Бяха опаковани и изпратени в Бейкърсфийлд. Но хич и не се надявайте да откриете нещо там. Говоря за карти, планове, а и от тях сигурно не е останало много. Струва ми се, че се ровите нахалост, докторе. Защо не се върнете в Лос Анджелис и не кажете на шефовете си да забравят цялата тази психология. Пийк е под ключ, това е главното.

Той погледна към китката на ръката си. Нямаше часовник. Стана, намери го на една от лавиците за книги, сложи го и се взря в циферблата.

Аз казах:

— Високо ценя, че ми отделихте от времето си. Имам само още няколко въпроса. В статията, която четох, пишеше, че сте намерили Пийк заспал.

— Като… — Устните му се разтрепериха. — Щях да кажа „като бебе“. Господи!… Да, беше заспал. Лежеше по гръб, със скръстени върху гърдите ръце, хъркаше, а цялото му лице беше покрито с кръв. Отначало помислих, че той също е убит, но когато го погледнах по-отблизо, можах да видя, че е само оцапан, и това ми позволи да му щракна белезниците. — Той попи потта от лицето си. — Онова място… Бях го виждал отвън, но никога не бях влизал вътре. Вон… миришеше по-лошо от кучешко изпражнение! Малкото, което Пийк притежаваше, бе смачкано и разхвърляно навсякъде. Развалена храна, пълчища буболечки, празни бутилки от алкохол, флакони от спрей, туби от лепило, порносписания, които сигурно бе взел отнякъде другаде, защото такъв боклук не се продаваше в Трийдуей. Никой не можеше да си спомни да е виждал Пийк да пътува, но все трябва да е ходил някъде. Пък и дрогата. Той имаше всякакви хапчета — за повдигане на тонуса, за успокоение, фенобарбитал. Аптекарите, които работеха с рецепти, бяха в Техачапи, но никой от тях нямаше записка да е изпълнявал такива рецепти. Тъй че навярно ги е купувал от улицата. Един пор като Пийк може да получи всичко.