![Джегала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/6/dzhegala-bg-download.jpg)
Джегала [bg]
- Автор: Браст Стивен
- Серия: Влад Талтош [bg] #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-201-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джегала [bg]». Краткое содержание книги:
— Не ми и трябва да ги знам. Но трябва да знам защо.
— Моля?
— Бил съм в „Мишката“. Виждал съм много момичета, които се мотаят там, и знам какви са. Как става така, че не сте зает денонощно с такива лечения? Има ли друг знахар, който се оправя с това?
— Има други двама в градчето и може би някой от тях да…
— Някой от тях лекува ли въпросната болест между, мм, „кадифените дами“, както ги наричат там, откъдето дойдох, хора, с които не разговарям?
— Не, доколкото знам.
Натърти на всяка дума грижливо, както прави човек, когато чувства, че е под достойнството му изобщо да отговаря на такива въпроси. Във фенарийски ефектът е много по-изразен, отколкото в северозападния, защото отнема цялата плавна мелодичност от езика. Единственото, което можех да направя, бе да не се изсмея.
— Правите ли, мм, нещо, за да предотвратите такива болести? Или да проверявате за тях?
— Не.
— А някой от колегите ви?
— Не, доколкото знам.
— Тогава обяснете ми, защо такива болести не са постоянен проблем за вас?
— Не знам — отвърна той. — Просто никога не е било проблем.
— И никога не сте се замисляли за това?
— Съжалявам, лорд Мерс, но наистина смятам, че…
— Добре. Благодаря ви. Разбрах каквото ми трябваше.
— Лек ден тогава. Ще ви прегледам утре.
Наистина бях открил каквото исках. Наблюдавал бях вещера през цялото време.
След като си тръгнаха, осъзнах колко съм изтощен. Но не заспах. Седях и се мъчех да свържа последните развързани краища в главата си. Изобщо не съм толкова добър в това. В смисъл, идеите ми идват, когато говоря или чувам разни неща, или виждам разни неща. А когато говоря с Лойош, понякога мога да ги проумея, докато му обяснявам нещата. Но просто да седя така и да се опитвам да изчисля как всичко се свързва, някак не ми идва естествено.
Все пак постигнах известен напредък, докато си мърморех полугласно: „Е, добре, ако те са направили това, той трябва да е направил онова, поради което аз си помислих онова…“ И т.н.
Още сглобявах нещата, когато бях прекъснат от думите на Лойош в ума ми:
„Никакъв късмет дотук, шефе. Колко още искаш да остана?“
„О, извинявай, приятел. Спокойно можеш да се върнеш. Сигурно вече е време за храна“.
„Довечера пак ли съм тук, или има нещо ново?“
„Не знам за нещо ново, но не, няма да се налага да търсиш Тереза“.
„Ти ли я откри?“
„Не. И ти няма да я намериш. Съжалявам, трябваше да ти го кажа още когато го разбрах. Тя е мъртва“.
16.
БОРААН: Скъпа, ако съм, за пореден път, казал случайно единственото нещо, което ти дава цялото заключение, ще… ще…
ЛЕФИТ: Ще пиеш?
БОРААН: Разбира се.
(Лефит отива до шкафа с бутилките.)