Легендата [bg]

Каспар я взе от пода и я размаха към Йован и Армандо.

— Превърна я в карта! — извика Йован. — Направи го пак! Направи го пак!

Хюго понечи да избяга, но окървавеният пръст на Каспар вече пишеше името му върху втората празна карта.

Ново валмо дим и момчето изчезна.

Каспар отиде да вземе картата от пода.

Йован плесна с ръце.

— Колко време ще останат така?

Каспар тръгна с бавна крачка към трона.

— Можеш да ги държиш вътре, докато те забавляват. — Каспар облиза една от картите с дълъг розов език, преди да я даде на Йован. — Ще ти направя цяло тесте, за да играеш истинска игра.

Ръката на Джакс върху раменете на Тела стана още по-тежка и студена.

— Така ли е било? — прошепна тя. — Това ли сте правили? Превръщали сте хората в карти, за да си играете с тях?

Джакс изсъска в ухото й:

— Никога не съм облизвал карта по този начин.

— Но останалото… — Тела се обърна да види лицето му, да потърси някакво чувство на вина там. Знаеше, че орисиите са зли, Джакс я беше прокълнал, за да постигне своето, но да затвориш човек в капан, да го превърнеш в безсилно парче хартия и да го разиграваш за забавление беше зло от съвсем нов порядък.

Джакс се усмихна лениво и пошушна:

— Какво се опитваш да намериш, Донатела? Търсиш нещо добро у мен? Откажи се. Няма да намериш, защото не съществува.

— Знам и без да ми го казваш.

— Тогава защо ме гледаш така, сякаш търсиш отговори?

Тя кимна към сцената.

— Това ли ще направиш с истинското име на Легендата? Ще го използваш, за да заключиш Легендата в карта?

— Той иска да ме унищожи — тихо отвърна Джакс. — Просто искам да се защитя.

— Тогава защо изведнъж реши, че само името няма да ти е достатъчно? Защо искаш нещо повече?

— Защото мога да имам повече. — При последната дума ледената му ръка натежа още върху рамене й.

— Как? — попита Тела. — Как смяташ да вземеш повече от Легендата?

— Ако ти отговоря, ще се почувстваш още по-нещастна.

— В тази ситуация предпочитам информацията пред щастието.

— Ще изпия кръвта му, право от вените. Така се дава и отнема сила. Не върши работа, ако е бутилирана. Е, бих могъл да взема част от магията му по този начин, но не и да я задържа за себе си.

И беше в състояние да го направи. Тела отлично помнеше как бе спрял сърцата на хората в цялата зала след злополучната им целувка. Продължило бе само минута, но повече нямаше да му е нужно.

Без да каже друго, Джакс насочи поглед към сцената и се усмихна, сякаш пиесата искрено го забавляваше, но Тела подозираше, че доброто му настроение се дължи на нейния смут.

Приятно му беше да я измъчва, точно както Принцът на сърцата от пиесата си играеше с децата, които бе заключил в карти.