Убийте Райм [bg]

Люси Кър и Мейсън Жермен стояха със скръстени ръце до масата, върху която по-рано бяха микроскопите. Когато криминологът и болногледачът му Том влязоха, двамата помощник-шерифи ги изгледаха подозрително.

— Как може да направи такова нещо? — възкликна Мейсън. — Какво, по дяволите, си мисли?

На тези два въпроса вероятно и самата Амелия Сакс не можеше да отговори. Затова Райм се задоволи да попита:

— Нали няма пострадали?

— Не — отвърна Люси, — но Натан е доста разстроен. Не е приятно да гледаш отблизо дулото на „Смит и Уесън“, който бяхме достатъчно глупави да й предоставим.

Райм се тревожеше за Амелия. Всички улики сочеха Гарет Ханлън като извършител на изнасилване и убийство. Сакс бе позволила да я подлъже и сега се намираше в компанията на човек, който няма да се поколебае да я елиминира веднага щом реши, че не се нуждае от нея.

Трябваше да я открие колкото може по-скоро.

— С кола ли са избягали? — продължи да разпитва Райм.

— Не мисля — отвърна с влизането си шериф Бел. — Никой не е съобщил за открадната кола. Човек не може да се измъкне лесно от този район. Цялата местност е в блата, няма много пътища. Аз…

— Вземи няколко кучета, Джим — предложи Люси. — Ърв Уонър тренира две за щатската полиция. Вземи телефона му от капитан Декстър от Елизабет Сити. Ърв ще ги открие.

— Добра идея. И така…

— Имам едно предложение — прекъсна го Райм.

Мейсън се изсмя скептично.

— Какво? — попита шерифът.

— Предлагам ви сделка.

— Никакви сделки — възрази Бел. — Тя е престъпник, въоръжена е.

— Тя няма да убие никого — вметна Том.

— Амелия е убедена, че няма друг начин да открием Мери Бет — продължи криминологът. — Затова го е направила.

— Няма значение. Освобождаването на убийци от затвора е престъпление.

— Тя не го мисли за убиец. Мисли, че е невинен.

— О, Господи — измърмори Люси.

— Изчакайте двайсет и четири часа, преди да повикате щатската полиция. Аз ще ги намеря. После ще се споразумеем някак си за обвиненията. Ако се включат командоси и кучета, има голяма опасност някой да пострада.

— Мамка му, Линкълн! Приятелката ти измъква затворник…

— Нямаше да е затворник, ако не бях аз. Сами никога нямаше да го хванете.

— Забрави! — намеси се Мейсън. — Само губим време. Докато си чешем езиците, те се отдалечават. Мисля, че трябва да вдигнем всички мъже в града и да започнем преследването веднага. Да направим, както предложи Хенри Давет: да раздадем пушки и…