На ръба на гроба [bg]

Повторих нужните думи, които никога не бях мислила, че мога да произнеса. След това направих дълбок разрез на дланта си. Менчерес взе същия кинжал и сряза своята, а после стисна ръката ми.

— Подкрепям клетвата си с моята кръв. Ако предам нашия съюз, тя трябва да измие вината ми.

За по-голям ефект вдигнахме стиснатите си ръце и веднага изпитах леко смъдене, тъй като раната ми започна да заздравява от контакта с неговата кръв, после се пуснахме. Обредът приключи.

Но не беше точно така.

— Аз отказвам да призная за мой господар един мелез и я предизвиквам на двубой, за да напусна нейното семейство.

— Томас, гадно копеле! — Спейд се втурна напред от мястото си в края на сцената. — Ако Криспин беше тук, щеше да изтръгне гръбначния ти стълб и да те пребие с него. Като негов най-добър приятел, аз лично ще направя това.

Честно казано, не бях изненадана от тази реакция. По време на официално събрание всеки вампир можеше да поиска да получи своята независимост. Ако господарят на семейството решеше бъде благосклонен към него или имаха предварителна уговорка, можеше да удовлетвори искането без бой. Но в противен случай…

— Дори не си го и помисляй, Спейд — казах аз. — Боунс щеше да ти бъде признателен за доброто намерение, както и аз, но този мъж предизвика мен на двубой и аз го приемам.

— Кат. — Спейд ме сграбчи за раменете и понижи глас. — От няколко дни не си спала и почти не си се хранила, а само тренираш. Ако не аз, то нека Менчерес отговори на предизвикателството. Той ще даде такъв урок на този негодник, че никой друг няма да посмее да последва примера му.

— Имаш право. — Спейд малко се успокои, обаче Боунс щеше да постъпи по друг начин. — Трябва да се даде урок на този подлец, но от мен. Ако не го направя, това семейство ще бъде разкъсвано от вътрешни раздори.

Бутнах Спейд обратно на мястото му и отидох до края на сцената.

— Томас, приемам предизвикателството ти. Ако искаш свободата си… — Изпуках пръстите на ръцете си и леко разкърших врата и раменете си. — Ела и си я извоювай.

Томас се приближи към сцената и с един скок се озова на нея. Останалата част от вампирите се отдръпнаха, за да направят място. С един жест Менчерес пресечи опитите на Спейд да протестира. Докато наблюдавах, едва не се усмихнах. Това бе най-доброто лекарство за мъката ми.

— Как искаш да умреш? — попитах, като втренчено изгледах Томас. — Защото много добре знаеш, че това ще стане. Така че избирай: мечове, кинжали или ръкопашен бой.

Той бе висок колкото мен и имаше сини очи и къдрава кестеняворижа коса. Забелязах всичко това, докато преценявах аурата му. Томас притежаваше силна енергия, която показваше, че не е млад вампир.