Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Альтернативная история » Първородните [bg]
Първородните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Първородните [bg]

Электронная книга - «Първородните [bg]». Краткое содержание книги:

Земята оцелява след Слънчевата буря предизвикана от Първородните, но над нея надвисва нова страховита заплаха — огромна по сила „квантова“ бомба, която се носи право към люлката на човечеството. Учените трескаво се опитват да разгадаят принципите, върху които е построена. Но вместо обединение пред назряващата катастрофа, човечеството се раздира от междуособици, както на Земята, така и на Мир — планетата от различни времеви отрязъци, създадена в малката „джобна“ вселена от Първородните.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 142
Перейти на страницу:

38: Разходка на открито

Март 2070

Юрий и Грендъл поканиха Мира на екскурзия.

— Рутинна инспекция и събиране на образци — обясни Юрий. — Но ще имаш възможност да излезеш навън.

Навън. След месеци, прекарани в една скована от лед метална кутия, насред гладко и тънещо в мрак поле, тази дума имаше вълшебно въздействие върху Мира.

Но когато последва Юрий и Грендъл през мекия херметичен ръкав до вътрешността на всъдехода, си даде сметка, че само заменя едно затворено пространство с друго.

Грендъл Спет, изглежда, бе предугадила мислите й.

— Ще свикнеш — побърза да я успокои. — Ако не друго, поне ще смениш картината зад прозореца.

Юрий и Грендъл седнаха отпред, Мира се настани зад тях.

— Затегнахте ли коланите? — попита Юрий и натисна едно копче.

Люкът се затвори с тропот, ръкавът към базата се отдели със свистене и всъдеходът потегли.

Навън бе северно лято. Пролетта бе настъпила някъде по Коледа, с експлозивна сублимация на сух леден сняг, който се превръщаше в пара веднага щом слънчевите лъчи го докосваха, и за известно време видимостта се влоши още повече, отколкото през зимата. Но сега, когато пролетното топене бе приключило и зимната ледена шапка беше изчезнала, Слънцето се търкаляше ниско по безоблачното оранжевокафяво небе.

Това беше първото излизане на Бисиса с някой от всъдеходите на базата. Оказа се доста по-малък от чудовището, с което бе пристигнала от „Лоуел“; в миниатюрната кабина бяха натъпкани лаборатория, отделение за обличане на скафандри, кухня и тоалетна с мивка, където можеше да се изтрива с влажна гъба. Всъдеходът теглеше ремарке, което не съдържаше преносима ядрена енергостанция като „Дискавъри“ от Порт Лоуел, а метаноизгаряща турбина.

— Добиваме метан от марсианския въглероден двуокис — обясни Юрий високо, за да надвие ръмженето на двигателя. — Ханс нарича този процес ОНМ. Оползотворяване на място. Процесът е доста бавен и се налага да чакаме, докато резервоарът се напълни. Ето защо можем да си позволим само няколко излизания през годината.

— Трябва ви ядрен реактор — каза Мира.

Юрий се ухили.

— „Лоуел“ прибира най-доброто оборудване. За нас остава шлаката. Но усилието си заслужава. — Той чукна по таблото на всъдехода, сякаш се извиняваше.

— Не очаквай нещо особено от това пътуване — предупреди я Грендъл.

— Е, поне е нещо ново за мен — отвърна Мира.

— Всъщност ти ни правиш услуга. Според правилата при излизане във всъдехода трябва да има трима души. Но всички се дърпат и отказват, защото си имат работа. Обикновено излизам само аз, или Грендъл. Изкуственият интелект все мърмори, защото нарушаваме правилника.

— Не ни достига персонал — призна натъжено Грендъл. — По принцип станция „Уелс“ трябва да побира десет души. Но на Марс има толкова работа…

— Предполагам, че Ели категорично отказва да се отдели от Изкопа?

— Естествено. — Грендъл се намръщи. — Но тя и без това не е от нашите. Искам да кажа, че не е марсианка.

— Ами Ханс?

— Ханс е зает човек — обясни Юрий. — Когато не управлява станцията или не пробива дупки в леда, се занимава със своите ОНМ експерименти. Опитва се да живее от земята, тук, на Марс. Сигурно си мислиш, че северният марсиански полюс е странно място за подобни експерименти. Но тук има вода, Мира, точно под повърхността, под формата на лед. Не можеш да я откриеш на нито една от вътрешните планети, освен при нас и на Земята, разбира се.

— Е, Ханс не се ограничава само с това — добави Грендъл.

— Така е — кимна Юрий. — Всъщност марсианската ледена шапка има известно сходство със спътниците на Сатурн и Юпитер, които по принцип не са нищо повече от огромни топки твърд лед около скална сърцевина. Ето защо Ханс се опитва да разработи технология, която да ни помогне да оцелеем навсякъде.

— Доста амбициозен план.

— Така е — повтори Юрий. — Но в края на краищата той е южноафриканец, макар и само по майчина линия. Знаеш какви са африканците в наши дни. Те излязоха големите победители от Слънчевата буря — политически и икономически. Ханс е побъркан на тема Марс. А като африкански марсианец си поставя по-далечни цели…

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)