Смъртоносен експеримент [bg]

- Повече обичат парите, секса и наркотиците.

- Но и ти се нареждаш в списъка.

Той се замисли за миг.

- Да. Още съм някъде на опашката.

- Не изпадай от списъка, Сал. Само това има значение.

Приключихме разговора и открих момичетата в кух­нята.

- Нека помогна с чиниите - предложих

- Не, моля те - отвърна Ева. - Настанете се с Кали в дневната. Аз приключвам и ще дойда след няколко ми­нути.

Кали ме заведе в дневната.

- Е? - попита.

- Същинска кукличка.

- Казах ти.

- Така е. Виж, Кали, ако ви се иска да правите нещо пред мен или да се шляпнете или погъделичкате, пред­полагам знаеш, че нямам нищо против.

- Да се шляпнем и да се погъделичкаме? О, боже мой!

Погледнах я. Може Ева да беше очарователна, но Кали беше несравнима. Беше облечена в тъмносини тесни джинси с висока талия и тениска с остро деколте и пад­нал ръкав. Косата ѝ тази вечер беше бухнала като наелектризирана. На облегалката на стола ѝ висеше тъмносиня кожена чанта „Диор“ с каишки. Китката ѝ беше украсена с гривна с голям диамант.

- Явно добре си се справяла без мен през последните три години - казах.

- Момичетата трябва да се справят - отговори тя. По­сле замълча. В погледа ѝ се появи нещо едва доловимо и леко промени изражението ѝ.

Бях прекарал повече от три години извън строя и рефлексите ми не бяха в най-върховата си форма. Ин­стинктите ми обаче още бяха добри.

- Мислиш за нещо, нещо, което не ми казваш - под­хвърлих.

- Да.

Тя се изправи, пристъпи към прозореца и застана там с гръб към мен. Дадох ѝ малко време. От моето място виж­дах единствено черното небе на Вегас и цветната мъгла на казината през прозореца, затова се съсредоточих вър­ху идеалните задни части на Кали, те несъмнено превъз­хождаха гледката, в която се взираше тя. Още преди три години си беше абсолютна десятка. Някак обаче се беше разхубавила.

Обърна се с лице към мен.

- Заради Катлийн е - сподели.

- Какво за нея?

- Насрочили са дата.

Новината не би трябвало да ме шокира. Все пак знаех, че са сгодени. Но думите на Кимбърли изведнъж зазву­чаха в ушите ми. Катлийн заслужаваше да знае. Може и да не съм най-подходящият мъж, в когото да се влюби, но преди три години тя ме избра със съзнанието, че по света има и по-добри. Ади със сигурност заслужаваше по-добър баща от мен, но беше възможно тя да не иска най-добрия баща на света. Може би Ади щеше да предпо­чете мен въпреки недостатъците ми. Изводът: Катлийн имаше право да избере.

Последното нещо, което ми каза Кали, преди да се тръгна беше:

- Ако искаш Катлийн, по-добре побързай!

Последното, което аз попитах Кали, преди да си тръг­на, беше:

- Спомняш ли си как когато си била малка след напа­дението си се взирала в прозореца с часове?

- Разбира се.

- Опитвала си се да разбереш как са сглобени дърве­ните парчета, онези от рамката на прозореца.