Черната кутия [bg]

- А Курц? - подхвърля Лейланд.

- Както добре знаете, Курц вече няма нужда от нищо. Той е над тези неща. Но аз ще се постарая името му да не бъде забравено. Отсега нататък ще заделяте 1 процент от печалбите си в специален фонд - „Леополд Курц“. Средствата ще отиват за консултации про-боно в полза на профсъюзите, които ще им помогнат да отстояват по-добре правата на трудещите се.

- Курц е поискал това?! - зяпва Лейланд.

- Предполагам, че би бил доволен... - кимвам неопределено. - А сега, джентълмени, позволете ми да се оттегля. Мей, давам ти два дена да преведеш парите. Лейланд, Бланко, благодаря ви, че все пак се застъпихте за мен. Надявам се, че това няма да се отрази негативно на кариерата ви. А ти, Бланко... посмали пламъка! Не гори толкова, за да не изгориш. Разбра ли ме? Доскоро!

„Eгa ти пичът! Направи го! - ликувам вътрешно, докато крача към вратата. - Каза им всичко! Господи, не мога да повярвам. Сега или ще ме убият, или...“ Но не ме убиват. Само зяпат подире ми с увиснали челюсти. Гушата на Цар Пеликан се е спихнала като празна мешка.

Двойната палисандрова врата се събира зад гърба ми с глух тътен.

Секретарката на Мей, суховатата Мъртъл, ме наблюдава със смесица от боязън и любопитство. Нищо чудно да е подслушвала по интракома.

- Чао, Мъртъл! - изпъвам показалец и го свивам красноречиво: пуф!

Минавам покрай охраната, двама чернокожи с гладко обръснати черепи и тъмносини блейзъри. Единия съм го мяркал често, дори съм запомнил името му.

Hi, Дон, викам. Свалям фирмения лаптоп от рамото си и го окачвам върху неговото. Прочистил съм хард диска от следите на personality-то си, включително от музикалните файлове. Нищо не оставям. Нищо не взимам. Освен малко кеш.