![Хана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/4/hana-bg-download.jpg)
Хана [bg]
- Автор: Сулицер Поль-Луи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Бояджиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Хана [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава тя познава за пръв път любовта, предателството, насилието. Години по-късно малкото момиче се е превърнало в известна жена, ръководеща истинска империя от предприятия и магазини за козметика. Преди това жаждата за приключения я е отвела в Австралия, Лондон, Париж, Виена. През цялото време Хана пази спомена за Тадеуш, когото търси из целия свят, за да се опита да осъществи своята първа любов.
Прототип на героинята е известната „императрица“ на козметичната индустрия Елена Рубинщайн. „Императрицата“ е заглавието и на книгата продължение, която „Златорог“ също подготвя.
Книгата е бестселър в десетки страни, от Америка до Япония.
Датата, на която Хана изтръгна съгласието на сестрите Уилямс, беше 16 септември 1892 г. Намираше се в Австралия от два месеца. Изминали бяха почти сто и трийсет дни, откакто бе напуснала Данциг и Полша.
Вече нямаше съмнение, идеята й беше ясна като факел. Как да забогатее предоволно.
„Все едно че вече е станало, Хана.“
10.
Къщата в Ботъни Бей
— Не се сетих — рече Хана, — трябваше да кажа на сестрите Уилямс, че съм малко от Уелс по майка…
— И не бихте искали да ви противореча…
— Това е малка лъжа, която не вреди никому. Инак е сигурно, че нямаше да ме наемат.
— А как щяхте да обясните, че с майка от Уелс все още не знаете добре английски?
— Била съм отгледана във Франция.
— Ясно. И от кого?
— От една гувернантка рускиня, която е живеела във Флоренция — сестрите Уилямс обожават Италия, макар никога да не са ходили там — и ме е приела след като баща ми, френски граф, ни е изоставил, мен и майка ми. Бедната ми майчица е умряла от глад в Париж. Сестрите Уилямс обожават и Париж. Те и там не са ходили, защото никога не са напускали Австралия.
— Всичко това е съвсем ясно — отбеляза Колийн.
— Нали?
Хана подреждаше вещите си в платнената чанта. Колийн Маккена стоеше зад нея, недалеч от вратата в стаята на Лизи, която беше на училище. Мълчаха. Колийн отново се закашля.
— Трябва да лекувате тази кашлица.
Най-отгоре в чантата Хана сгъваше роклята с трийсет и девет копчета. Опитът, който бе направила да смени темата на разговора, се оказа неуспешен. Колийн попита:
— И какво друго?
— Какви други лъжи ще трябва да прикривате ли? Почти никакви…
— Почти…
— Казах им, че вие ще гарантирате за мен. Защото… (Хана все още държеше в ръце роклята в черно и наситено червено, която бе сгънала много внимателно; усмихна се на прозореца, тъй като беше с гръб към ирландката)… сте ми леля.
— Господи — възкликна Колийн.
Хана постави най-сетне роклята, обърна се и тихичко каза:
— Това не беше лъжа. Беше желание. Защото…
Зеленият поглед спря върху нея: Да?
— Много ми се искаше да кажа, че сте ми майка. А най-много ми се искаше да е истина.
… В настъпилата тишина си мислеше: „Ето това е най-ужасното в теб, Хана: ти наистина мислиш това, което току-що каза, ти наистина би искала майка като нея… Но в същото време отлично знаеш какво въздействие ще има това върху нея, колко ще я развълнуваш. Така че тя ще приеме да потвърди лъжите ти… Честно казано, предвидила си го. Искрена си, но си правиш и сметката. Използваш честността си като оръжие… и отново започваш да манипулираш хората, независимо че това ти струваше толкова много във Варшава“.
— Далечна леля, разбира се — каза тя. — И то само по сватовство. Защото вие сте ирландка, а бедната ми майчица беше от Уелс.
Сутринта, когато се водеше този разговор, Хана вече от дванайсет дни беше у Маккена. Двете с Колийн бяха разговаряли часове наред. Най-вече през първите четири дни, когато бяха сами и Хана лежеше в къщата на улица „Гленмор“, Лизи беше на училище, а мъжете ги нямаше. Не й бе нужно повече, за да опознае Колийн, да я прецени — „какъв зъл и циничен начин да назоваваш нещата, Хана“, — да долови колко машинална и примирена любов изпитва към мъжа си Дъгал и към великанските си синове (с изключение на Куентин, за когото тя и досега не бе продумала). За да разбере, че тя е много самотна и е на възраст, когато не очаква да й се случи нещо повече от това всеки ден да прави едни и същи движения, все същата каша сутрин и ирландско рагу веднъж седмично, всред огромни купчини долни гащи за пране…