Синдромът Портной [bg]

Междувременно откъм зяпачите долита игрива забележка от един, който на външен вид повече прилича на бетонобъркачка, отколкото на Хомо сапиенс, царя на бакалските стоки Али Соколоу. Ама каква урна отваря (както казва майка ми)! Половината игра обидите летят от неговото място в центъра на полето към базата, а когато дойде редена неговия отбор да бие и той заеме мястото си на първа база, течението обръща посоката си без прекъсване. Без да му пука от това, което става на игрището. Обратното. Баща ми, когато не е на работа в неделя сутринта, идва да поседи и да погледа малко с мен. Той познава Али Соколоу, както и повечето играчи тъй като са ергенували заедно в Сентрал Уорд, преди да се запознае с майка ми и да се премести в Джърси Сити. Казва, че Али винаги си е бил такъв — „истински артист“. Когато Али се впусне към втора база, без да спира мръсотиите и подмятанията към точката за хвърляне (където все още няма батър, и където доктор Улфенбърг все още мете с малката метличка, която е донесъл специално за играта), хората от пейките си умират от смях, ръкопляскат и викат: „Покажи им, Али! Скапи го, Соколоу!“ И тогава неизменно доктор Улфенбърг, който се взема много на сериозно, повече, отколкото се полага на непрофесионалист (и е чист немски евреин), вдига ръка и спира една вече прекъсната от Соколоу игра, като казва на Бидерман: „Бихте ли изкарали този мешугенер72 от игрището?“

Наистина затрогваща картинка. Седя на дървените пейки успоредно с първа база, заврял съм нос и бейзболната си ръкавица и душа този възкисел пролетен букет от миризми — пот, кожа, вазелин, — и се скъсвам от смях. Не мога да си представя, че бих могъл да живея на друго място освен тук. Защо да заминавам, защо да напускам, когато тук има всичко, което бих могъл да пожелая? Подигравките, шегите, преструвките, закачките — такава веселба! Прекрасно е! Но въпреки всичко те са истински и сериозни до смърт! Би трябвало да ги видите в края на играта, когато доларите трябва да се сменят притежателите си. Не му убеждавайте, че не са сериозни! Победата и загубата не са шега… и въпреки всичко са! Това ме очарова най-много. Колкото и да е жестока борбата, те не могат да спрат да се кривят и правят на клоуни. Разиграват комедия. Колко бих искал да съм голям и да стана истински евреин! Да живея завинаги в Уикуйек, да играя софтбол на Ченслър авеню от девет до един всяка неделя, чудесна комбинация от клоун и състезател, кибичещ хитрец и опасен батер.