Пайнс (Живи или мъртви) [bg]

Итън се хвърли в тесния проход между рафтовете.

Пред него на пода бяха подредени стотици цилиндрични резервоари с височина и ширина десет метра и с вместимост стотици кубични метри. Върху всеки имаше надпис с огромни печатни букви, високи колкото Итън.

Ориз.

Брашно.

Захар.

Зърно.

Йодирана сол.

Царевица.

Витамин C.

Соеви зърна.

Мляко на прах.

Малц.

Ечемик.

Мая.

Итън изтича в лабиринта от контейнери. Чуваше стъпки съвсем наблизо, но беше невъзможно да определи къде точно се намират преследвачите му.

Спря и се залепи за един резервоар, като дишаше в ръкава на фланелата си, за да не го чуят.

Мъж в черна униформа профуча покрай него с уоки-токи в едната ръка и нещо като остен за говеда в другата.

Итън изчака десет секунди и смени курса, като измина още стотина метра между контейнерите, докато не се озова на паркинг.

Колите бяха най-различни модели, от началото на осемдесетте до съвременни. Имаше и такива, каквито не беше виждал никога досега — със заоблени компактни купета, приличащи повече на дело на радикални дизайнери, отколкото на нещо, което ще срещнеш на улицата.

Всяка кола без изключение беше бляскава и безупречно боядисана, всички изглеждаха съвсем нови, сякаш току-що излезли от заводите.

Група мъже изтича в отсрещната част на паркинга.

Итън се сви между два червени джипа „Чероки“. Не беше сигурен дали ги е видял добре, но му се стори, че мъжете носят автоматично оръжие.

Изпълзя няколко коли назад и бавно се надигна покрай вратата на шофьора, за да надникне през предното стъкло на една „Импала“ от началото на 80-те.

Мъжете бяха по-близо, отколкото предполагаше, само на десетина метра от него, и всички въоръжени с автомати. Двама осветяваха с фенерчета купето на всяка кола, покрай която минаваха, а трети лазеше на четири крака и гледаше отдолу.

Итън се насочи в обратната посока, без да си прави труда да пълзи. Тичаше приведен по неравната скала и се мъчеше главата му да стои под нивото на прозорците.

В края на паркинга се натъкна на „Краун Вик“ със затъмнени стъкла на прозорците на задната седалка. Спря, хвана дръжката и успя да отвори вратата, без да издаде нито звук.

Светлината на купето се включи и Итън се хвърли вътре, затръшвайки вратата малко по-силно от необходимото.

Дори отвътре чу как звукът отекна в огромното помещение.

Свит в сенките зад мястото на шофьора, той надзърна покрай облегалката за глава през предното стъкло.

Тримата мъже вече се бяха изправили и бавно се въртяха, опитвайки се да определят откъде точно беше дошъл звукът.

Накрая се разделиха. Двама се отдалечаваха от Итън, но третият се насочи право към неговата кола.