Мистерия в “Елингам” [bg]

— Какво? Живота? Вселената?

— Искам да знам какъв ти е случаят.

— Моят случай? Какво имаш предвид?

— Ти криеш нещо. Има нещо…

— Ти също криеш нещо — сряза я той. — Защо не спомена, че сме се натискали?

— И какво да кажа? — попита тя, изчервена до уши.

— О, определено имаш проблем с изчервяването. Трябва да поработиш по въпроса.

Тя наклони глава и го изгледа гневно.

— Какво според теб трябва да обсъждаме? — попита тя. — Техниката?

— Че защо не. Мисля, че си добра. Определено обичаш да изследваш с езиче. Всичко в теб е детективско, предполагам…

— Добре — изсъска тя и се извърна. — Чао.

— Имам способността да дразня хората. Повярвай ми, наясно съм с това. Този начин на комуникация е ефективен, ако не разполагаш с други алтернативи. Ако не можеш да влезеш през вратата, разбий с камък прозореца. Струва ми се, че и при теб е нещо такова.

Думите му я успокоиха за момент. В тях имаше логика, а Стиви ценеше логиката. Той остави вратата отворена и се отдръпна. Тя се приближи неуверено и я побутна, отваряйки я по-широко. Влезе. Той седна на леглото си.

— Тя влиза — обяви той.

Стиви забарабани с пръсти по касата на вратата.

— Май те притесних — продължи той, — говорейки за това, което правихме онази вечер. Всъщност не желая да ти причинявам душевни терзания. Не ми е това целта. Чувствам се по-комфортно, споделяйки. За някои неща не ми пука изобщо, и то с основание. Но мога да ти кажа, че ми хареса тази наша проява на интимност.

Китките й пулсираха. Дланите й щяха да се издуят и може би да се пръснат от високото налягане.

— Истината е следната… — каза той. — Харесах те от пръв поглед. Когато се запознахме, на теб сякаш ти се прииска да ми забиеш юмрук в лицето само защото съм си позволил да съществувам. Това вероятно показва, че има нещо лошо в мен. Но си мисля, че ме харесваш, защото те дразня. И двамата имаме проблеми, но какво пречи да направим така, че странните ни характери да работят в наша полза.

Стиви често се бе чудила как точно функционират разговорите за чувства, близост и другите неща, които според нея човек трябваше да държи плътно запечатани в личната си аптечка. Сега някой искаше да развинти капачетата на шишенцата и да надникне в тях. Но Стиви се учуди, че хората си позволяваха да говорят толкова открито за емоциите си. В семейството й бе доста по-различно.

Тя затвори вратата. Ръката й потреперваше, но това нямаше значение. Приближи се вдървено и плахо приседна на ръба на леглото. Седеше на неговото легло. Това бе нова, опасна територия.

Той не помръдна.

— Е? — каза тя. — Какво ще правим?

— Какво искаш да нравим?

Погледът й ту се фокусираше, ту се разфокусираше. Тя протегна ръка, хвана го за врата и го придърпа към себе си. Зачуди се дали той няма да се отдръпне, дали всичко това не е една голяма грешка, но лицето му вече бе досами нейното. Притисна устните си към неговите.

Този път се целуваха бавно, балансирайки върху страничната табла на леглото. Устните им се срещнаха и останаха долепени около минута, после, след почивка от няколко секунди, отново се срещнаха. Нямаше напрежение, нито тревога. Сякаш говореха лесно чрез целувките. Дланта й се плъзна по гърдите му и долови бясното биене на сърцето му. Той прокара пръсти през късите кичури на косата й. Легна по гръб, а Стиви внимателно се отпусна върху него.