Копринената паяжина
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Переводчик: Благовеста Георгиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Копринената паяжина». Краткое содержание книги:
— Не ме е грижа какво ще правиш, стига да не го обзаведеш в някакво кошмарно съчетание от розов и яркочервен атлаз. Сигурен съм, че твоят вкус не се различава много от моя — игриво я бодна с лакът в ребрата и спря пред червена светлина.
— Но какви са твоите желания? — запита го отново тя, загубила търпение.
Хвърли й поглед, който достатъчно изразително й разкриваше съкровеното му желание, но се въздържа и не произнесе чувствените думи, които минаха през ума му.
— Харесвам различните нюанси на кафявия цвят. Харесвам и този специфичен ръждив цвят на кленовите листа през есента.
Катлийн се усмихна.
— Земните цветове?
— Да-а. Така е.
Катлийн го погледна пренебрежително и двамата се разсмяха.
Когато стигнаха до търговския център на града, в главата й вече се блъскаха куп идеи. Прекара го през ударен курс по обзавеждане. Той стоеше настрана и я остави да поеме нещата в ръцете си. Катлийн избра бельо за леглото му, хавлиени кърпи за банята, ъглово канапе за всекидневната, както и голяма масичка за сервиране на кафе, удобен стол и още две ниски масички. Поиска мнението му при избора на лампи. Ерик се хвана за една с основа, украсена с порцеланови фигурки на овчар и овчарка от седемнайсетия век. Катлийн се вторачи в този кошмар с ужас, но когато вдигна очи и видя веселите искрици в неговите над украсения с много волани абажур, разбра, че той само я дразни. Спряха се на две лампи с керамични основи и надиплени ленени абажури.
Обядваха в ресторант на Фишърмънс Уорф с красив изглед към залива и Голдън Гейт Бридж в далечината. Сърцето на Катлийн преливаше от щастие. Само преди няколко дни беше мислила, че никога повече няма да го види. А ето го сега тук, срещу нея на тази малка маса. Коленете му докосваха нейните. Дишаха един и същ въздух. Можеше да го гледа жадно колкото си иска, без да се безпокои за любопитни очи.
Обади се вкъщи от ресторанта и говори с Алис. Сет беше отишъл в офиса си. Терън бил нахранен и вече в леглото за следобеден сън.
— Той е добре, не плаче за теб — успокои я Алис.
— Знам — нацупи се Катлийн шеговито. — Точно това ме безпокои.
Когато отново закръстосваха по магазините, Ерик приятелски я хвана за ръка и така пресякоха Жирардели Скуеър, като избегнаха бутика на Кирчоф. Ерик с копнеж оглеждаше нещата, които му харесваха, но не бяха по джоба му. В художествената галерия си хареса гоблен, изтъкан от прежди в кафяво, бежово и охра. Катлийн успя да го отпрати за няколко минути настрана с някаква дребна и съвсем ненужна поръчка — искаше да купи гоблена като подарък за новия му дом от нея и Сет. Оказа се обаче, че той е само мостра и не се продава; но можеше да се поръча. Катлийн направи поръчката и си остави телефонния номер. Представи си този красив гоблен на стената от червено дърво във всекидневната му — ще изглежда чудесно и ще придава допълнителна топлота на стаята.
Изборът на завеси се оказа скучна работа и Ерик с радост го остави на Катлийн и на специалиста от магазина, с когото се споразумяха да се срещнат през седмицата в дома му, за да се вземат точните мерки.
— По-късно ще трябва да си осигуриш лицева дъска към леглото, но засега можеш само да боядисаш стената зад него в някакъв жизнерадостен цвят и да нахвърляш стотина възглавнички в ярки цветове срещу нея.
— Стотина? — подразни я той над чашата си с шоколадова сода. Отдъхваха си в Жирардели Чоколит Манифакчъри.
— Е, може би само дузина — съгласи се тя с усмивка и облиза последната пенеста сладка капка от края на лъжицата си. Когато вдигна очи нагоре, забеляза стреснато очите на Ерик, отправени с копнеж към устните й — като че ли завиждаше на правото на езика й да се скрие в меката им топла влага. Сините му очи потърсиха нейните и двамата се залюляха от силата на желанието, което избухна в телата им.
— Къде още трябва да отидем? — запита дрезгаво той в опит да възстанови непринудеността помежду им. Очите му обаче не се подчиниха, плъзнаха се надолу, впиха се в развълнуваните й гърди, които се надигаха и смъкваха в ритъм с учестеното й дишане, усетили погледа му върху тях.
— Говорех за спалнята — Катлийн се опита да успокои дишането си, но не й се удаде — усещаше прекалено силно, че интересът му беше насочен в опасна посока и тя го следваше към ръба на омагьосваща пропаст… Незначителното бърборене предлагаше единствената възможна безопасност и тя се хвана като удавник за нея.
— Хайде да изберем цвета, който ще искаш за стената, да купим боята, а после ще потърсим възглавнички. Може да имаме късмет и да открием някой не особено скъп стол за стаята. Какво ще кажеш за плетен кош към долната част на леглото? Той е едновременно и функционален, и декоративен.