Игрите на Вор
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Игрите на Вор». Краткое содержание книги:
На най-младия член на влиятелната фамилия Вор предстои тежка служба, в която трябва да докаже себе си.
Той все още си блъскаше главата над тази нова дилема, когато плътната врата на самотната му килия се затръшна зад него.
Не му отне много време да се запознае с новостите, които последната му квартира предлагаше. Килията беше малко по-голяма от два на два метра, а обзавеждането й се свеждаше само до две тапицирани пейки и клозет. Никакъв библиотечен апарат, никакво облекчение за затъналите в калното тресавище на самообвиненията колела.
След известно време, през защитен от силово поле отвор във вратата, беше напъхано блокче войнишка полева дажба, което изглеждаше по-отблъскващо дори от бариарския вариант и напомняше сурово парче храна за кучета. Напоено със слюнка, то омекваше леко, колкото, при здрави зъби, разбира се, — да откъснеш някое лепкаво късче. Похапването май обещаваше да продължи до следващото хранене. Сигурно е адски хранително. Майлс се зачуди какво ли сервира Кавило на Грегор за вечеря. Дали и в неговото ястие витамините са балансирани при толкова стриктно съблюдаване на научния подход?
Бяха толкова близо до успеха. Дори и сега консулството на Бариар беше на по-малко от километър — през няколко шлюза и нива. Само ако можеше да се добере дотам. Ако му се паднеше сгоден случай… От друга страна, колко дълго би се колебала Кавило да пренебрегне дипломатическите норми и да наруши суверенитета на консулството, ако видеше някаква полза от това? Горе-долу толкова, колкото й трябваше да застреля капитана на товарната совалка в гърба, реши Майлс. Със сигурност още отсега е наредила консулството и всички известни бариарски агенти на Вервейн да бъдат поставени под наблюдение. Майлс с мъка извади зъбите си от дажбата и въздъхна.
Звукът от шифровъчното устройство на ключалката предупреди Майлс, че ще има посетител. Разпит? Толкова скоро? Беше очаквал, че Кавило ще напои, нахрани и прецени първо Грегор и след това ще се заеме отново с него. Или той щеше да бъде обект единствено за подчинените? Майлс опъна врат, за да преглътне едно топче от дажбата и поизправи рамене, като се опита да скрие уплахата си зад строгия си вид.
Вратата се плъзна настрани, за да открие генерал Метцов, който изглеждаше все така по военному стегнат и енергичен в бойното си облекло.
— Сигурен ли сте, че нямате нужда от мен, сър? — попита го надзирателят, когато генералът се провря през пролуката още преди вратата да се отвори напълно.
Метцов погледна презрително към Майлс, който изглеждаше дребен и разпасан в раздърпаната мръсна риза и торбестите панталони на Виктор Рота. Освен това беше и бос — надзирателите бяха взели сандалите му.
— Едва ли. Той няма да ми се нахвърли.
„Дяволски си прав“, със съжаление си помисли Майлс.
Метцов потупа предавателя на китката си.
— Ще ви повикам, когато свърша.
— Добре, сър. — Вратата се затвори със звук, напомнящ въздишка. Изведнъж килията действително отесня. Майлс прибра краката си и се сви на кълбо върху дюшека си. Метцов застана леко разкрачен и го изгледа продължително и със задоволство, след това се разположи удобно на отсрещната пейка.
— Тъй, тъй — с изкривена уста каза Метцов, — какъв обрат.
— Мислех, че ще вечеряте с императора — обади се Майлс.
— Командващата Кавило все още е в стрес от новината. Когато отново се успокои, ще види необходимостта от моето експертно мнение относно реалностите на Бариар — отвърна Метцов, претегляйки думите си.
„С други думи не си бил поканен.“
— Оставили сте императора сам с нея?
„Внимавай, Грегор!“
— Грегор не представлява заплаха. Страхувам се, че възпитанието му го е направило напълно слаб.
Майлс се задави.
Метцов се облегна назад, като почукваше леко коляното си с пръсти.
— Е, кажете ми, младши лейтенант Воркосиган, ако все още сте младши лейтенант — на света няма справедливост — предполагам, че сте запазили чина и заплатата си. Какво правите тук? С него?
Майлс се изкуши да се ограничи само до името, чина и серийния си номер, само че Метцов вече знаеше всичко това. Метцов всъщност враг ли беше? На Бариар, не лично на Майлс. Дали в съзнанието си Метцов правеше някаква разлика?
— Императорът се оказа разделен от охраната си. Надявахме се да възстановим контакта си с тях чрез консулството на Бариар тук. — Така, нищо, което да не е напълно очевидно.
— И откъде идвате?
— Аслънд.
— Не се прави на идиот, Воркосиган. Познавам Аслънд. Първо, кой ви изпрати там? И не си прави труда да лъжеш. Мога да разпитам капитана на товарната совалка.