Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Приведен под напора на вятъра, който изведнъж бе задухал с нова сила, Туийд бързо тръгна по пътеката на насипа, слезе и се върна в „Браднъл“ по абсолютно същия маршрут. Вече в хотела, положи усилие да попита спокойно администраторката:
— Мис Грей прибра ли се?
— Още не.
Туийд се върна в стаята си, изпълнен с лоши предчувствия.
Джийн Буржойн беше ведра и приятна домакиня. Облечена бе в зелена, плътно прилепнала по тялото рокля, а на тънкия си кръст носеше широк колан. Роклята стигаше до над коленете и откриваше красивите й крака, обути в тъмнозелени чорапи. Дългата й гъста и златиста коса блестеше на светлината от полилеите в хола.
„Бива си я“ — мислеше си Пола. Тя седеше в удобен фотьойл близо до запалената камина. Джийн се бе настанила на стол до фотьойла, кръстосала крака. И двете държаха чаши с шампанско. Един мъж влезе в стаята и Джийн го представи:
— Пола, това е моят чичо, генерал-майор Буржойн. Генералът беше нисък човек, плътно изпълващ кадифеното си сако. Имаше яйцевидна глава с плешиво теме и редки бели косици, сресани грижливо от двете му страни. Кожата му беше румена и той изглеждаше с двадесетина години по-млад.
— Приятно ми е да се запознаем, мис Грей — каза официално и се наведе, за да стисне ръката й. — Джийн много ми е говорила за вас. Но сега с очите си виждам, че наистина сте впечатляваща жена…
Той отиде до барчето и тъкмо си наливаше портвайн от една гарафа, когато Пола проговори. За миг ръката му замръзна — беше толкова кратък миг, че само острият поглед на Пола го забеляза.
— Разбрах, че сте работили за Военното разузнаване, генерале.
— О, толкова вода изтече оттогава… — той бързо погледна Джийн, после премести погледа си върху Пола и вдигна чашата. — За ваше здраве! — Отпи от портвайна и остана прав до барчето.
— Сигурно ви липсва работата — продължи Пола, решена да не се отказва от темата. — Особено сега, когато има толкова поле за дейност. Франция е чудесен пример. Англия трябва да бъде наясно какво точно става там, и по-специално в Трети корпус.
Генералът не помръдна. Примигна веднъж с очи. Като бухал. „Доста прилича на бухал“ — помисли си Пола.
— Напоследък малко следя събитията — сега Буржойн изглеждаше разсеян и незаинтересован, съвсем различен от преди малко. — Надявам се да не прозвучи грубо, но ще трябва да се кача в кабинета си. Налага се да поработя върху някои документи. Всъщност слязох само да ви поздравя. Надявам се, че отново ще минете да ни видите. А сега си поговорете спокойно с Джийн. Тя стои до среднощ будна…
Излезе от стаята, като влачеше краката си. А бе влязъл по съвсем различен начин — с бодра и твърда крачка. „Преструваш се, хитрецо“ — помисли си Пола.
— Бързо се уморява — обясни Джийн. — Но те хареса, сигурна съм.
— Ти знаеш доста неща за Трети корпус, нали?
Джийн бързо допи шампанското си, предложи още на Пола, но тя отказа и доля на себе си. Отметна назад през рамо русата си коса и заговори, като гледаше Пола над ръба на чашата.
— Май си доста добре информирана.
— Журналистка съм, няма защо да се учудваш. Това ми е работата. Но ти обещах — няма да искам интервю от теб.
— Познавам генерал Дьо Форж — каза бавно Джийн, след като отпи още от шампанското. Лакътят й опря в кофичката с лед, поставена до нея. Премести я настрани и се засмя: — Колко е студена — приятен, весел смях. — Генералът ми е приятел. Намирам го за много динамичен и стимулиращ. Той е един от най-важните мъже в Западна Европа. Има здрави възгледи, което се отразява добре на всичко около него.
— За депортирането на чужденците от Франция ли говориш? И особено на негрите и алжирците?
— Много хора подкрепят идеите му. А броят на тези хора непрекъснато расте — Джийн отново напълни чашата си и продължи с равен глас: — Някои го смятат за втори генерал Дьо Гол.
— А ти?
— Дьо Гол беше велик държавник. Дьо Форж е просто военен. Как би могъл да стане държавник?
— Може би първата стъпка ще е създаването на хаос. Джийн разглеждаше Пола през полуспуснатите си дълги мигли. Взе една сребърна табакера, отвори капака й, извади цигара и я запали със златната запалка, която също взе от табакерата. Досега Пола не я бе виждала да пуши. Джийн направи кръгче с дима, загледа го как се издига към тавана и каза:
— Изглежда си професионалистка до мозъка на костите си.
Каза го лениво, без обида или раздразнение. Просто отчиташе факта. Докосна скулата си с показалеца на лявата ръка. Имаше съвършени черти. Пола си мислеше, че е наистина красива. Че е жена, която би накарала много мъже да полудеят от желание.