Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
— То важи поне за половината от сътрудниците ни. Честно казано, те искат да станат като вас, но знаят, че няма как да го постигнат, и това ги измъчва.
— Внимателно проучих досието на Джонсън — рече с лека въздишка Грей. — Нищо в него не сочи, че е бил склонен да премине от другата страна. Съгласен ли си с мен?
Хемингуей кимна.
— Но такова е било заключението и за всички предатели, които по една или друга причина са се обърнали срещу родината си — отбеляза Грей.
— Има хора, които са познавали Джонсън по-добре от мен.
— Вече разговарях с тях. Срещнах се и с годеницата му. Тя е убедена, че тая работа с дрогата е нагласена.
— Едва ли е изненада, че го защитава.
— Том, доколкото си спомням, централизацията на разузнавателната информация приключи преди четири месеца. Прав ли съм?
— Да. С уговорката, че по-късно интегрирахме и базата данни на Агенцията за безопасност на транспорта, които получихме от техния Център за оперативна координация и контрол. Вероятно си спомняте, че програмата на АБТ е разработена много добре и обединява редица допълнителни инициативи, като например „Сигурност на полетите“, „Задължителна регистрация на пътниците“ и „Посещение в САЩ“. Последната е особено важна за нас, тъй като включва подробна биография, пръстови отпечатъци и снимки на чужденците, пристигащи в страната. До този момент тези данни бяха разпръснати между десетина ведомства със слаба координация помежду си. И това ги правеше практически неизползваеми.
— Точно такива провали доведоха до единайсти септември — мрачно каза Грей.
37
Наетата от капитан Джак просторна къща в околностите на Бренан беше разположена далеч от главния път и наблизо нямаше други постройки. Тя беше обзаведена с домашно кино, от което наемателят се възползваше в момента.
Зареди DVD системата с диска, който бе получил от Хемингуей, и изчака гостите да заемат местата си. Всъщност те трудно можеха да бъдат наречени поканени на кино, тъй като нито се бяха заредили с пуканки, нито пък домакинът им предложи разхладителни напитки.
Капитан Джак огледа екипа си. Хората му бяха добри, подбрани много внимателно. Всички, без изключение, бяха имали труден живот, лишен от радостите, които мнозина приемат като задължителна част от него — храна, чиста вода, топло легло и сигурност, далеч от мисълта за внезапна и насилствена смърт. Тук се бяха събрали неговите най-близки помощници — майсторите на взривни устройства, стрелците, снайперистите, федаините, механиците и шофьорите. Но Джамила я нямаше. Нейната мисия беше напълно самостоятелна. А, честно казано, капитан Джак не беше сигурен как ще реагират хората му, ако на тази решаваща фаза от операцията присъства и жена. За нейното участие знаеха малцина и американецът предпочиташе нещата да останат така.
Във външния вид на хората му имаше големи промени. Брадите бяха избръснати, косите — подстригани или пуснати по-дълги. Някой бяха наддали на тегло, други — видимо отслабнали. Всички носеха западно облекло. Някои си бяха сложили очила, други бяха боядисали косите си. В базата данни на НРЦ вече не фигурираше нито един от „реалните“ образи, но операцията беше твърде важна, за да бъде провалена от дребни недоглеждания. Въпреки ловките компютърни промени на снимките, с които разполагаха в НРЦ, разпознаването на хората му пак беше възможно, най-вече от агенти, които бяха контактували с тях през последните години.
Насочи се към предната част на помещението и започна да ги поздравява по име в знак на уважение и приятелски чувства. Изслушваше докладите им, сбити и стегнати, издаващи задълбочени познания.
Тези хора бяха избрани един по един от капитан Джак, Том Хемингуей и още един човек, към когото и двамата питаеха безгранично доверие. Те не бяха най-големите бойци в групата, нито пък имаха славата на най-усърдни мюсюлмани. По иронията на съдбата бяха предпочетени поради качеството, на което в подготвителните лагери се обръщаше най-малко внимание — въздържанието. Но за целите на предстоящата операция именно то беше от решаващо значение.
Хората, отвлекли самолетите на 11 септември, имаха различни биографии. Четиринайсет от петнайсетте придружители на четиримата „пилоти“ бяха от Саудитска Арабия и произхождаха от обикновени семейства — нито особено активни в политическо отношение, нито ревностни мюсюлмани. Но въпреки това тези млади мъже бяха обърнали гръб на семействата и удобните си жилища, за да се присъединят към Ал Кайда. Там ги научиха да се придържат стриктно към изискванията на радикалния ислямски джихад и те изпълняваха с военна прецизност получените заповеди, надявайки се, че последните им полети ще ги отведат направо в рая. Участниците в атаките от 11 септември бяха освободени от бремето на самостоятелните решения, тъй като всичко беше планирано предварително. Докато ситуацията, която се оформяше в Бренан, беше коренно различна. Всеки от участниците в нея трябваше да даде своя принос за крайния успех.