Ема Лайона

Колкото до кралицата, тя никога не играеше на карти или, в краен случай, играеше без въодушевление и без удоволствие.

Колкото и странно да изглежда, тази страстна жена не изпитваше никаква страст към играта на карти. В траур по малкия принц Алберто, отишъл си толкова бързо и още по-бързо забравен, тя седеше с младите принцеси, облечени като нея в траур, в дъното на салона и бродираше. Три пъти седмично Калабрийският принц идваше с младата си жена да посети краля по време на играта. Нито той, нито принцеса Кле-ментина играеха. Клементина сядаше до кралицата, своята свекърва, и младите принцеси, своите зълви, и рисуваше или бродираше заедно с тях.

Калабрийският херцог преминаваше от една група към друга и се намесваше във всеки разговор с лекото повърхностно красноречие, което в очите на невежите минава за ученост.

Ако някой чужденец влезеше в салона и не знаеше с кого има работа, никога не би се досетил, че този мъж, който така весело играеше реверси, тази жена, която така безстрастно бродираше, и, най-после, този младеж, който приветствуваше всички с усмивка, бяха кралят, кралицата и престолонаследникът, лишени от кралство и едва преди няколко дни пристигнали в изгнание.

И само лицето на принцеса Клементина носеше следите на дълбока печал, но тази печал беше по-голяма от мъката, която може да предизвика загубата на трона. Беше ясно, че бедната ерцхерцогиня е загубила щастието си, без надежда да го намери отново.