Устата на гроба
- Автор: Маклейн Алистър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сергей Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Устата на гроба». Краткое содержание книги:
— Аз пък не зная нищо за Бискарт — намеси се Шарлот. — И двамата с мистър Маколъм бяха отседнали в хотел „Кълъмба“ за няколко дни и идваха на борда на „Шангрила“ само веднъж-дваж. След твоето идване не са се появявали повече.
— Между другото, на тях никак не им хареса отношението на съпруга ти към тебе.
— И на мен не ми хареса. Зная по каква работа беше дошъл мистър Маколъм. Тази зима съпругът ми планира да построи петролна рафинерия в устието на Клайд, а Маколъм му урежда петното за строеж. Към края на годината мъжът ми очаква голяма сума свободни капитали, които ще инвестира в строежа.
— Има си хас да не ги очаква. Но не знаех, че постъпленията от крупни обири се наричат свободни капитали. Според мен Лаворски е основният подбудител и мозъкът, стоящ зад цялата работа. Той е открил, че империята на Скурас е загазила и се нуждае от пари.
— Но мъжът ми винаги е имал пари — възрази Шарлот. — Той притежава най-доброто от всичко — къщи, коли яхти…
— Парите не са му стигали в друг смисъл. Слушай по-нататък, защото предполагам, че не разбираш нищо от големите финанси. — От моите уста на човек едвам свързващ двата края с мизерната си заплата, това звучеше добре. — На Лаворски му хрумва великолепната идея да отвличат кораби, превозващи товари на стойност над един милион английски лири.
Тя ме зяпна с отворена уста. Завидях й за зъбите. Половината от моите бяха избити от враговете на чичо Артър, а самият чичо Артър, който беше двайсет и пет години по-възрастен от мен, често се хвалеше, че още не му бил паднал нито един зъб. Тя прошепна:
— Измисляш си.
— Лаворски го е измислил. Аз само ти го разказвам. След това им оставали три проблема — как да разбират кога се превозват ценни товари, как да отвличат корабите и къде да ги скриват, докато отворят хранилищата им. Съвременните корабни хранилища се отварят много трудно — понякога отварянето може да отнеме цял ден. Първият проблем е бил лесен. Предполагам, че са подкупвали високопоставени банкови служители — случаят с Бискарт го доказва — но не мисля, че ще успеем да осъдим тези хора. Вероятно обаче ще можем да арестуваме и да връчим обвинителен акт на главния информатор — добрия ни приятел, брокера лорд Чарнли. Успешното морско пиратство се нуждае от съдействието на „Лойдс“. А лорд Чарнли има връзки в морското застрахователно дружество „Лойдс“… Престани да ме гледаш така, че се смущавам. Голяма част от ценните морски товари се застраховат в „Лойдс“. За Чарнли не е трудно да разбере стойността, спедитора или банката, както и датата на отплаване и името на кораба.
— Но лорд Чарнли е богат човек — каза тя.
— По-скоро се прави на такъв — поправих я аз. — Бил е богат, но после вероятно е загубил на борсата. Парите са като алкохола — на някои той действува добре, а на други — не. Долман решил втория проблем — отвличането на плячката. Корабите на мъжа ти превозват нефт до най-различни забутани кътчета, което изисква и подходящ екипаж обръгнали хора. Долман едва ли лично е набрал пиратския екипаж.
По-скоро се е спрял на добрия ни приятел капитан Имри, чиято история също би се оказала интересна, и му е възложил да обиколи екипажите на Скурас и да подбере подходящите хора. След като събират нужния екипаж господата Скурас, Лаворски и Долман изчакват първата им жертва да излезе в открито море, оставят те заедно със стюардесата на хотел и натоварват пиратите на борда на „Шангрила“. Пресичат курса на кораба и чрез няколко уловки, за които ще ти разкажа по-късно, го превземат. С „Шангрила“ откарват пленения екипаж и го охраняват няколко дни, а през това време новият екипаж прекарва кораба до уреченото скривалище.
— Невъзможно. Това е невъзможно — измърмори тя. Отдавна не бях виждал жена да кърши ръце, но сега тя правеше точно това. Явно усещаше, че и казвах истината. — Скривалище ли, Филип? Какво скривалище?
— Ти къде би скрила кораб, Шарлот?
— Откъде да зная? — Тя сви рамене уморено. — Тази нощ нещо не мога да мисля добре. Може би нагоре по Северния ледовит океан или в някой норвежки фиорд. Или около далечен пустинен остров. Не зная. Едва ли има много удобни места. Цял кораб, това не е малко нещо.