Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Кога смяташ да заминем? — попита Ани.
— Самолетът излита утре в единайсет сутринта.
— О, господин Давънпорт, знаеш как да ощастливиш едно момиче!
— Какво си намислил пак? — попита Су Лин, след като се надвеси и видя, че мъжът й проучва колонките с цифри върху финансовите страници в „Ейшън Бизнес Нюс“.
— Гледам как през последната година са се променяли валутните курсове.
— Така ли Япония се вмества в уравнението? — поинтересува се жена му.
— Ами да! Йената е единствената сериозна валута, чийто курс спрямо долара постоянно се покачва вече десет години, и мнозина икономисти предричат, че това ще продължи и в обозримото бъдеще. Според тях йената и досега е силно подценявана. Ако експертите, както и ти с твърденията си за все по-ключовото място на Япония в новите технологии се окажете прави, значи съм открил в нашия несигурен свят Добра инвестиция.
— За това ли ще пишеш диплома?
— Не, макар че идеята не е лоша — отвърна Нат. — Смятам да вложа малко пари във валутния пазар и ако се окажа прав, всеки месец ще припечелвам нещичко.
— Не е ли рисковано?
— Ако смяташ да реализираш печалба, винаги има риск. Разковничето е да премахнеш онова, което увеличава риска. — Су Лин не изглеждаше особено убедена. — Ще ти кажа какво имам предвид — допълни Нат. — Сега ми плащат по четиристотин долара на месец като капитан от въоръжените сили. Ако с годишната си капитанска заплата купя йени по днешния курс, а после, след дванайсет месеца, отново ги обърна в долари, и ако курсът долар — йена продължи да се покачва, както през последните седем години, ще печеля годишно към четиристотин-петстотин долара.
— А ако курсът се обърне в другата посока? — възкликна жена му.
— През последните седем години само се е покачвал.
— И все пак, ако се обърне?
— Ще изгубя четиристотин долара, или една месечна заплата.
— Предпочитам всеки месец да си получавам сигурната сума.
— Ако караш на едната заплата, никога не можеш да натрупаш капитал — възрази младежът. — Повечето хора гледат да заделят по нещичко и накрая спестяванията им отиват я за застраховка „Живот“, я за акции, които могат да се обезценят от инфлацията. Питай баща ми.
— Но за какво са ти тези пари?
— За любовниците.
— И къде са тези прословути любовници?
— Повечето са в Италия, има обаче и няколко, които висят по стените в най-големите световни столици.
— За това ли отиваме във Венеция?
— И във Флоренция, Милано и Рим. Когато ги оставих, повечето бяха голи-голенички. Едно от нещата, които ми харесват най-много у тях, е, че не остаряват — е, може да се понапукат тук-там, ако ги държиш на слънце.
— Късметлийки! — възкликна Су Лин. — А имаш ли фаворитка?
— Не, падам си по безразборния полов живот, всеяден съм, макар че, ако трябваше да избирам, си признавам, че има една дама, която живее в малък дворец във Флоренция — виж, нея я обожавам и копнея да я видя отново.
— Случайно да е девица? — подсмихна се Су Лин.
— Бре, умничка си ми! — възкликна Нат.
— И е позната с името Мария?
— Край, разконспирира ме, макар че в Италия Марии — под път и над път.
— „Поклонението на влъхвите“, Тинторето.
— Не.
— Белини, „Богородица с Младенеца“.
— Не, те все още са във Ватикана.
Стюардесата мина да помоли всички да пристегнат предпазните колани. Су Лин изчака и попита:
— Караваджо?
— Браво на теб! Оставих въпросната дама в двореца „Пити“, върху дясната стена в галерията на третия етаж. Зарече се да ми е вярна, докато се върна.
— Там и ще си остане. Такава любовница ще ти струва доста повече от четиристотин долара на месец, а ако още се надяваш да се хванеш с политика, няма да ти е по джоба да си купиш дори рамката.
— Няма да се хващам с политика, докато не изкарам пари, с които да си купя цялата галерия — увери Нат жена си.
Ани започна да проумява защо англичаните гледат с такова презрение американските туристи, които кой знае как успяваха да разгледат за някакви си три дни Лондон, Оксфорд, Бленъм и Стратфорд. Впечатлението й съвсем се затвърди, докато тя гледаше как пред Кралския Шекспиров театър в Стратфорд се изсипват цели автобуси с туристи, които още в първия антракт се изнасят, та местата им да бъдат заети от други нейни сънародници, и те слезли от поредния автобус. Щеше да каже, че това е невъзможно, ако след антракта не се беше върнала и не бе заварила на двата реда отпред свои сънародници, които виждаше за пръв път. Питаше се дали туристите, присъствали на второто действие, са разказали на американците, гледали първото, какво е станало с Розенкранц и Гилденщерн, или онзи автобус вече е отпрашил към Лондон.