Покушението
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Покушението». Краткое содержание книги:
Той се казва Джак Ричър и е бивш военен полицай.
Задачата на Джак е да се опита да убие вицепрезидента Армстронг. Ако покушението се окаже възможно, то значи има фатални пропуски в системата за охрана. Още повече, че в момента Фрьолих е подложена на ужасно изпитание, защото е получила заплаха, че Армстронг скоро ще умре.
— Е, и? — попита Стайвесънт.
Ричър се усмихна.
— Твоят кабинет като нищо е най-чистото помещение в света. Излизан е като операционна зала. Ти си го харесваш така. Между другото, чухме за двете куфарчета и за мокрите обувки…
Фрьолих го погледна с недоумение. Беше ред на Стайвесънт да се изчерви.
— Кабинетът ти е чист до маниакалност — продължи Ричър. — А пък чистачите остават в него петнайсет минути. Защо ли?
— Докато разопаковат писмото — предположи Стайвесънт. — И докато го наместят на плота.
— Нищо подобно.
— Да не е била само Мария? Хулио и Анита не излязоха ли преди нея?
— Не.
— Че кой тогава го е внесъл? Секретарката ми ли?
— Не.
Мълчание.
— Да не би да ми казваш, че аз съм го внесъл в кабинета си?
Ричър поклати глава.
— Просто те питам защо им е на чистачите да остават петнайсет минути в една стая, която и без това е идеално чиста.
— Може би са си почивали? — предположи Нили.
Ричър отново поклати глава. Изведнъж Фрьолих се усмихна.
— Правили са нещо, от което после да изглеждат раздърпани.
— Какво например?
— Например секс!
Стайвесънт пребледня.
— Много ви моля! Само това не! Пък са били и трима…
— Че какво? Тройката не е нещо нечувано — обади се Нили.
— Но нали живеят заедно? — запротестира Стайвесънт. — Ако им е до това, защо не си го вършат вкъщи?
— Може да е някаква еротична авантюра — подхвърли Фрьолих. — Нали разбирате, секс на работното място, какъв по-голям гъдел!
— Оставете секса — каза Ричър. — Съсредоточете се върху раздърпания им вид. Какво точно създава това впечатление?
Всички едновременно вдигнаха рамене. Стайвесънт беше блед като стената. Ричър се усмихна.
— На записа има и нещо друго — каза той. — Когато влизат в кабинета, торбата с боклука е почти празна, а на излизане е издута. Толкова много боклук ли има в твоя кабинет?
— Нищо подобно! — обидено отвърна Стайвесънт. — Аз никога не оставям боклук в кабинета си.
Фрьолих се наведе напред през масата.
— И какво има в торбата според теб?
— Боклук — отвърна Ричър.
— Нищо не разбирам — каза Фрьолих.
— Петнайсет минути са много време — каза Ричър. — Те работиха толкова съвестно в секретарското помещение, и пак го приключиха за девет. А всъщност то е значително по-голямо и там има много повече неща за чистене, отколкото в самия кабинет. Ако сравним двете помещения, сложността на терена, броя на мебелите, и ако допуснем, че и на двете места работят еднакво усърдно, колко време им трябва за кабинета?
Фрьолих вдигна рамене.
— Седем минути? Осем? Горе-долу толкова.
Нили кимна.
— Във всеки случай не повече от девет.
— Аз обичам кабинетът ми да е чист. Издал съм специални разпореждания. Искам ги тук поне десет минути.
— Но не петнайсет — възрази Ричър. — Петнайсет е прекалено. А освен това ние специално ги попитахме защо толкова са се забавили. И какво ни отвърнаха те?
— Нищо — каза Нили. — Просто ни изгледаха озадачено.
— После ги попитахме дали всяка вечер отделят едно и също време за кабинета. И те казаха, че да.
Стайвесънт погледна Нили за потвърждение. Тя кимна.
— Е, добре — каза Ричър. — Да приемем, че конкретната вечер са останали в кабинета петнайсет минути. Всички гледахме записа. А сега ми кажете, как точно са прекарали толкова време вътре?
Никой не продума.
— Две възможности — отговори си сам той. — Или не са стояли толкова, или петнайсет минути са си пускали косите да растат.
— Моля? — каза Фрьолих.
— Затова изглеждат някак раздърпани, или по-точно невчесани, когато излизат отвътре. Особено Хулио. Неговата коса определено е по-дълга на излизане.
— Как е възможно това?
— Възможно е, ако не е станало през една и съща нощ. Записът, който сме гледали, е сглобен от разменени касети от две различни нощи. До полунощ е от едната, след това от другата.
Мълчание.
— Две касети — повтори Ричър. — Точно в полунощ единият магнетофон изключва, а на негово място се включва друг. Първата касета е автентична. Няма как иначе, защото на нея се вижда как Стайвесънт и секретарката си тръгват за вкъщи. Това е истинският запис от сряда вечер. Чистачите пристигат в единайсет и петдесет и две минути. Може би изглеждат уморени, защото тази вечер са застъпили нощна смяна. Може би през целия ден преди това са се занимавали с други неща. Във всеки случай пристигат навреме, работата върви нормално, никъде по стаите няма разляно кафе, прекалено много боклук и така нататък. Торбата с боклука е почти празна. Аз допускам, че са почистили кабинета за около девет минути. Това вероятно е обичайната им скорост. Нормално бърза работа. Затова толкова се учудиха, когато им казахме, че са работили бавно. Най-вероятно те са излезли от кабинета около дванайсет часа и една минута, още девет минути са работили в секретарското помещение и в дванайсет и десет са продължили нататък.