Сметки за разчистване

— И прави червена точка?

Той кимна. Усмихна се.

— Никой не иска да му светнат с такава червена точица в окото, повярвай ми.

— Скъпо ли е?

— Всъщност, не. Около двеста долара.

— С колко увеличава теглото на пистолета?

— Със сто и четирийсет грама.

— Откъм дулото, нали?

— Всъщност това дори е полезно. Ограничава ритането на цевта нагоре при стрелба. Устройството тежи около тринайсет процента от общата маса на пистолета. С фенерчето малко повече, разбира се. Общо кило и двеста, кажи го и триста. Пак е доста по-малко от твоите два колта. Те по колко бяха, кило седемстотин и шейсет грама, нали?

— Празни — казах аз. — Доста повече, ако вътре има шест патрона. Аз моите ще си ги получа ли обратно?

— Прибрал съм ги — отвърна той. — Ще си ги получиш, като му дойде времето.

— Благодаря — казах аз.

— Не искаш ли да пробваш лазера?

— И без него ще се оправя.

Той отново кимна.

— Твоя работа. Искам най-добрата охрана, това е.

— Не се бой — казах аз.

— Трябва да излизам — каза той. — Сам. Имам среща.

— Не искаш ли да те закарам?

— Срещата ми е от тези, на които ходя сам. Ти стой тук. После ще говорим. А сега се премести в стаята на Дюк, ясно? Обичам охраната да ми е по-наблизо, като спя.

Сложих празните пълнители в другия си джоб.

— Ясно — казах.

Той ме заобиколи, излезе в коридора и забърза към кухнята.

Такива резки промени в душевното състояние могат да изкарат човека от равновесие. Колкото бях напрегнат в началото на разговора, толкова озадачен се чувствах в края му. Отидох в предната част на къщата и се загледах през един от прозорците към двора. Видях как кадилакът потегли плавно от кръга и се насочи през проливния дъжд към портата. Поли се подаде от портиерната. Явно го бяха оставили там на връщане от закуска. Вероятно Бек бе карал сам по алеята за коли. Или Ричард, или Елизабет. Поли отвори вратата. Кадилакът се плъзна през нея и изчезна зад пелената от дъжд и мъгла. Поли затвори след него. Беше си наметнал дъждобран с размерите на цирков купол.